Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

петък, 27 април 2012 г.

GRAND PROJECT: "Създай ме"


   Познавате ли някого, който умее от всичко по малко? Който уж нищо не знае, а всъщност не се справя зле?! Този неуверения, който все се подценява? Вечно недоволния от себе си? Оня с перманентните обвинения и упреци, човекът с непостижимите си цели и последващи разочарования... Този, който често лети с тефтера със задачи (че и с реактивната метла понякога), вечно бързащия, все заетия с какви ли не напръв поглед непотребни дейности... Ами да! Това съм аз - един денонощен "продавалник"... 
   Но това беше до снощи, край, точка... Животът ми започва днес, отначало!
  Вече имам време за всичко. И най - вече реших да намеря начин да накарам нещата, които харесвам и правя с удоволствие да работят за мен. Да ги правя с много любов, но и да получавам нещо освен вътрешно удовлетворение! Колко материално, бих си казала вчера, но не и днес - аз ценя себе си!
   Какво толкова се случи ли?! Наложи ми се да отида да видя едно мъничко бебе, но поради леката финансова нестабилност, в която се намирам в момента, имах пари, колкото да купя един готин подарък за мънинка и нищо повече... Малко съм разточителна по принцип и ми стана доста тъжно (няма да казвам точно колко!). Като поседях 5 минути самосъжалявайки се, ми хрумна да си извадя всички малки джунджорийки от скринчето с чудеса и да опаковам подаръчето подобаващо, така както на мен би ми харесало, да изработя картичка, да измисля някакво усмихнато пожелание към бебока и така... Животът само за един единствен миг, отново стана прекрасен! Никога не вярвайте, когато някой ви каже - "Животът е такъв, какъвто е!" - не е така, защото животът е прекрасен, вие сте прекрасни, аз също съм прекрасна като вас, защото любовта, която носим в себе си наистина е безценна. Сигурно съм  го споменавала, но много харесвам Айнщайн, а той казва, че "въображението е по - важно от знанието", бих казала, че въображението е по - важно и от много други неща. Фантазиите са необятни, не признават нейно величество реалността, не калкулират вероятности, издигат малкия човек в космоса... Но за съжаление, не всеки е роден мечтател!
  Та да видим какво изрових от скрина с чудесата - една стара кутия за обувки, останал от някогашен ремонт бял тапет, сатенена лента, разни синца, парченца тишу и картони и естествено тубичка Ц200. Почистих си кутията, облепих я с тапета, декорирах капака със сатенената лентичка, с остатъка от нея уших една розичка за разкош и всичко залепих върху кутията, вече подаръчна. Опс някъде из масата ми блеснаха и синцата - цветенца, вътре намачках и тишуто... и кутийката ми стана прекрасна... След това от картоните си направих картичка и плик, декорирах я с малко квилинг елементи, лепнах и на нея панделка, вътре поставих картонче с пожелание, направих едно семпло цветенце от креп за плика... И бях най - щастливата! Всъщност не само аз! 

   Днес положих началото на моя нов Grand project - "Създай ме" и си обещавам, че всеки ден ще намирам време и ще работя, за да прогресира и някой ден, Ирония Съвременна отново ще бъде просто Ева.
  Днес Иронийка се събуди, разпери прашните си крилца, разтърка късогледите си очички, повярва, че може да лети... и погледна света с влюбени очи...Но този път и той я видя! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар