Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

неделя, 27 март 2011 г.

"Мълчаливият разговор"

„Вярвам в слънцето - дори когато не свети; вярвам в любовта - дори 
когато не е проявена; вярвам в Бога - дори когато мълчи.“

безименна жертва на Холокоста 


   Човек говори с устата или с поведението си? Чува с ушите или със сърцето си? Много често думите биха излъгали, биха оставили погрешни впечатления. Но не и неволния жест, искрата обич, която даряваш всекидневно на света - тя не лъже и не греши. Ушите ти чуват, това, което лъжливите думи "цитират", всякаш наизустеното... Сърцето възприема невидимото, онова неизказаното, онова което те стопля, онова от което много боли... 
   Поведението на човека е като словосъчетания от жестове - понякога само трябва да внимаваш, за да не изтървеш нишката... Често пропускаме, чакаме да чуем думите, но те така и не идват... Или закъснели, създават излишни размисли за непоправимо отминали вече моменти... Животът, напрегнатото ежедневие притъпяват усещанията ни... Някак сме свикнали да говорим, дори за неща, които не сме усетили, неща които не чувстваме и не мислим, просто по навик... за да запълним тишината, за да си спестим неудобството от нещо, за да не изглеждаме скучни или просто, за да не разочароваме събеседника си... Говорим излишно много, когато сме весели и еуфорични, когато сме тъжни и ядосани, когато мразим и обичаме. А всъщност всяка емоция би могла да е тиха и много по - искрена, ако не е облечена с думи, а нарисувана с жест... Просто невидим жест... Но той трябва да се почувства... със сърцето... А ние нямаме сърца... Ушите и очите ни са превзели всички възприятия... С тях гледаме, чуваме, та дори и чувстваме... защото е по - лесно - "сдъвкано и изплюто", но от нечия чужда уста! Гнусно, нали?!?
   Истината (моята истина!) е, че когато имаш какво хубаво да кажеш - трябва да го кажеш по всякакъв начин - с уста, с очи, с жест на внимание, със сърцето си и с цялата си душа... Само така можеш да се докоснеш до другия... Хубавите неща в живота на човека не са чак толкова много, за да си пестим изразните средства. Кризата в общуването между хората отдавана е надминала глобалната финансовата криза. Както  в целия ни жалък животец, човек е свикнал да пести от най - хубавото... от лукса да зарадва някого!
   Какво става, когато трябва да кажем нещо лошо - ние не спестяваме - използваме цялото си въображение да обидим човека и то по най - отвратителния начин, в негово отсъствие, разбира се. Както се казва "бедна ти е фантазията, колко ми е богато въображението"! Иначе, когато човекът е пред нас добрите ни приятели - думите са все така мили - същите, които не бихме използвали обаче, когато искаме да изразим нещо хубаво... Жалки "счупени чаши" живеят жалкия си фалшив живот, задушени от собственото си жалко безвремие... А колко по - лесно е да си кажем и покажем истината - такава, каквато е!
   Колкото и възмущение да предизвикам у малкото хора, които ще прочетат написаното, знам, че всички го правим... Кой по - често, кой по - рядко, съзнателно и несъзнателно се нараняваме ежедневно - сами себе си и един друг... Наказваме се с мълчание или с пресилени думи - резултатът е един и същ - повече "счупени чаши"... Важното е да го осъзнаваме, да се стараем да изровим човека изпод съществото в себе си и да бъдем добри, дори и когато някой предизвиква най - лошото в нас... Защото да си човек не е най - лесното нещо днес!
   Искам да се родя отново - да намеря себе си и да избягам от себе си едновремнно... Но някъде там, където ще "пасвам" и няма да съм излишната, защото съм просто различна...

неделя, 20 март 2011 г.

Къде свършвам аз и къде започваш ти в душата ми?

   Колко е хубаво да обичаш! Просто така - без дефиниция и без правила, без договор и без обвързване, само усещане за присъствие... Любовта вдъхновява, дава посока, не изисква, не ревнува и не задължава, не определя граници... Едно цяло от две индивидуалности... Тя не търси, тя дарява... Невидимо докосване, неволно дихание... Обичам начина, по който ме обичаш! А обичаш ли ме? Всъщност няма значение, просто обичам да те обичам... Никой не ме кара да се чувствам така... Усещам неуловимито, изпитвам неосезаемото, възприемам абсурдното... Не са нужни признания, а сетива... Всяка секунда с теб е различна, обичта ми прелива в болка и болката в желание отново да изпитам болка... Превземаш самотата ми, а после ограбваш сърцето ми... Не ме е страх от теб, страх ме е от себе си... Еквилибристика на душата...
   Ти си най - вълнуващото приключение - опияняващо, а всъщност опасно... Сутрин ме изграждаш, а вечер рушиш... с очарованието на изгрева и безнадеждността на тревожна луна... Може да вали, а може и да е слънчево... Ти разбъркваш сезоните... Преобръщаш живота ми... Ти имаш много лица и аз обичам всичките!
  Ти не си до мен, ти си в мен, защото си в мечтите ми... Измислих те, защото исках да обичам... Повярвах си, защото имах нужда от това... Бях силна, защото те имаше, бях слаба... пак затова... Убих те, защото не те заслужавам... Ако ти дам парченце от себе си, ще оживееш ли отново? Не - не, не ми отговаряй - ще бъде клиширана романтика!
  Къде свършвам аз и къде започваш ти в душата ми? Границите са твърде субективно понятие...

Животът е състояние на съзнанието

   Човекът е индивидуален разум, съзнателно чертаещ пътя си или лесноконтролируема марионетка, следваща предначертан сценарий? Въпросът ми е колкото банален, точно толкова и екзистенциално важен. Какъв е верният отговор... Всъщност отговор няма, или поне правилен не съществува... Всеки сам трябва да си отговори за себе си - въпрос на вярвания, схващания за живота и личния микроклимат, дори на усещане, проницателност и избор на отправна точка.
   Много ми се иска да вярвам, че човек живее, съзнателно избирайки пътя си - без ограничения, без чужда намеса - съзнателна и несъзнателна, без предразсъдъци и най - вече без манипулиращата ръчичка на другарчето... Казано накратко "Добре дошли в страната на свободата!", която всъщност съществува само в илюзорния свят на "детето"...

   Човекът е индивидуален разум, съзнателно чертаещ пътя си:
   Нека вземем за отправна точка "изборът". В известен смисъл "изборът" е вектор (физически погледнато!) с неговото начало - моментното решение и посока - личното щастие. Животът винаги е с единия крак, прекрачил прага - тогава идва ред на моментното решение - всеки сам си избира какво да направи, като посоката на това решение е една - съзнателен и подсъзнателен стремеж към лично щастие. И така направили сме свободния си избор, какво следва? Според мен всеки ден правим избор, всеки избор води до няколко нови избора, които прогресивно генерират нови възможности и решения... И така в крайната точка, когато извървим собствения си път от "избори" (по конкретния казус, не житейския си път) можем да преценим доколко те са били правилни, кой избор ни е отвел до задънена улица, кой е бил полезен и кой преломен и най  - важния въпрос - спазили ли сме посоката (постигане на личното щастие)? Но това ще е най - тъжната закъсняла равносметка... Една от най - важните физични величини е времето, а то вече ще е отлетяло (не животът ни, а времето за конкретния избор). И така: не виждаме нищо съзнателно в това, да си изгубиш времето с лични, но все пак грешни решения! Аз бих казала, по скоро грешни, но пък собствени и градивни...

   Човекът е лесноконтролируема марионетка, следваща предначертан сценарий:
   Нека изборът ни е вменен от някой или нещо, извън нас. Дори по - точно казано извън вътрешната ни природа. Тогава можем да разглеждаме "изборът" като константа, зависеща от измерителната система - човекът или предразсъдъка, вменил ни го. Какво следва след подобен "избор"? Възможностите са неограничени и тук - правилно, грешно, дори съществува възможност "изборът" да няма отношение върху нашия живот, тъй като не е личен. До колко подобен ход би ни научил на нещо обаче. Знам, че има хора, които обичат лесните победи (без усилие, без труд, без мисъл), знам също, че тези хора биха осъдили и евентуалния провал като чужд... И отново идва тъжната равносметка - какъвто и да е резултатът, чуждия успех или провал, е винаги личен провал!

   Отказваме да приемем, че животът е лотариен билет, изтеглен от чужда ръка и въпреки това не винаги разчитаме на "вектора". Колко често оставяме нещата на случайността (или съдбата, както обичаме да я наричаме)?

   Скромното ми лично мнение (без претенции да съм права!) е, че животът е състояние на съзнанието, нашето съзнание. А съзнанието на човек се формира не само от вътрешната му природа - то е комплекс от индивидуалността ни, ограниченията и предразсъдъците, които приемаме за част от себе си, израствайки и от средата, която неминуемо ни променя. Затова и може да се каже, че човекът е динамично променяща се система - с различните и параметри -  константи и вектори. 
   "Изборът" винаги трябва да изхожда от собствените ни желания, да следва личните ни разбирания, да не прегазва общочовешките норми по пътя си и да върви устремено към личното щастие... 


понеделник, 14 март 2011 г.

"На всяка манджа - мерудия" или просто за подправките с любов

         "Аз наричам мярка онова, от което няма да страдаш!"
Питагор 

   Представете си да се облечете с хубави дрехи, да си спретнете прическа, грим...и всичко да е почти идеално... но подавайки ръката си за поздрав на човека, с когото се срещате, така "накипрени" да установите, че сте пропуснали да оправите маникюра си... Колко грозно, нали! Нещо толкова дребно, но...мен лично би ме изкарало извън нормалното ми състояние...Както се казва детайлите правят нещата красиви...Така е и с храната, колкото и да е хубаво едно ястие, не сме ли сложили правилните подправки... няма да постигнем желания ефект. Подправките имат силата да направят едно ястие добро или лошо, но използвани правилно могат да направят много повече - да облекчат или дори да отстранят някои болки и заболявания на организма.
   Черен пипер - Смленият черен пипер при локално приложение помага при кожни болести, лишеи и обезцветяване на кожата /витилиго/. Смлян черен пипер се смесва с равно количество соево брашно и брашно от нахут. Към тях се прибавя китова мас до получаване на кремообразна маса. Кремът се втрива върху засегнатата кожа вечер в продължение на 40 дни. При необходимист процедурата се повтаря след почивка от месец. При кашлици, ангини и бронхити се разбърква смес от 1 супена лъжица млян черен пипер и 1 чаена чаша чист пчелен мед, като всекидневно се приема по 1 чаена лъжичка. Тази смес има диуретичен ефект (освобождава организма от излишната вода). При ставни болки е добре да се втрива следната смес - 1 чаена чаша зехтин се смесва с 1 супена лъжица млян черен пипер. Сместа се загрява до кипене, като се оставя 5 минути да ври, охлажда се и се прецежда. Черният пипер подобрява храносмилането (както и всички лютиви подправки!) и укрепва мускулатурата на храносмислателните органи. Подпомага отделянето на стомашен сок и ферменти. Помага при тежест в стомаха (обикновено преяждане), както и при гастрит с повишена киселинност. Подпомага изчистването на стомашно - чревния тракт (перисталтиката на червата се засилва). При наличие на газове в стомаха (метеоризъм) се пие чай от 1 дафинов лист и стрито 1 зърно черен пипер с 200 мл вода. 

    Градинска чубрица - Подобрява храносмилането, действа добре при жлъчни и бъбречни колики, сърдечни неврози и диабет, но само употребявана в прясно състояние или суха, стрита на прах, но без да се вари.

    Магданоз - Помага при задържане на урина (поради възпаления на пикочните и половите жлези, хипертрофия на простата и при сърдечна недостатъчност) - мощен диуретичен ефект. Подобрява храносмилането, тонизира цялостно организма, подобрява зрението. С консумацията на магданоз не трябва да се прекалява - оптималната дневна доза е 70 - 80 грама. 

    Копър - Успокоява нервите, при нарушено храносмилане и повишено газообразуване, хълцане и повръшане. В 300 мл врала вода се добавя 1 чаена лъжичка семенца от копър и чаят се оставя да престои 15 - 20 мин. След това се прецежда и се изпива. Настойка от стъбълцата и листенцата на копър понижава кръвното налягане, разширява кръвоносните съдове, разхлабва стомашно-чревния тракт и действа като диуретично средство. Зеленината му се използва и при лечение на астма. Корените на копъра се използват при стомашно-чревни разстройства, заболявания на черния дроб и жлъчката, при безсъние и възпаление на дихателните пътищаВъншно може да се използва под за налагане на очите при възпаление и гнойни рани по кожата.

   Целина - Препоръчва се при ставни и бъбречни болки. Съдържа органичен натрий, който подпомага поддържането на лесноразтворимо състояние калциевите соли и така се предотвратява отлагането им в ставите и легенчетата на бъбреците (калциране на ставите и камъни и песъчинки в бъбреците). Органичният (естествен) натрий стимулира дейността на надбъбречните жлези и панкреаса. За поддържането на водното съдържание на организма в летните горещини е добре да се изпиват 2 чаени чаши сок от целина, в съотношение 3:1 на корен и листа. Целината има силно очистващ и тонизиращ ефект върху организма, подпомага и отслабването, заздравява всички рогови образувания на тялото (коса, нокти) и кожата, укрепва сърцето.

   Розмарин - При нервни разстройства, световъртеж и отслабване на паметта, както и при нарушения на менструалния цикъл. За зарастване на рани и при акне /външно приложение/ се препоръчва мазане на засегнатите участъщи със смес от 1 компотен буркан ракия, към който са добавени 4-5 стръка розмарин. Сместа престоява 1 седмица на пряка слънчева светлина и е готова за употреба. Съхранява се в хладилник и се използва при необходимист. Използва се  против метеоризъм, подобрява храносмилането, повишава отделянето на стомашен сок и влияе благоприятно на общата дейност на стомашно-чревния тракт.

   Риган - Има успокоително, жлъчегонно и противовъзпалително действие. Използва се на запарка или доректно на прах (не повече от 1/2 чаена лъжичка).

   Босилек - Босилекът притежава антидепресантно действие. Използва се под формата на чай (запарка 250 мл вода и 2 ч.л. изсушен босилек) като деблокиращо средство за дихателните органи. Може да се използва и за инхалация. Подпомага стомаха и цялата храносмилателна система и улеснява работата на пикочния мехур.

   Мента - Тя притежава противовъзпалително, обезболяващо и жлъчогонно действие. Приготвя се настойка в термос – заливат се 2 с.л. сушена мента с 1/2 л вряла вода и се оставя да престои. Взема се по 1/3 чаша 3 пъти на ден. Тази настойка от мента помага и за понижаване на температурата, като увеличава секрецията на потните жлези. Ментовия чай се препоръчва при безсъние, нервност и депресия. При ревматизъм могат да е правят компреси от мента, както и при ухапвания от насекоми (предимно комари). Смес от мента и зехтин се използва при изгаряния (2 с.л. суха мента и 1 ч.ч. зехтин). Ментата помага и при повишен апетит - достатъчно е да измиете зъбите си с ментова паста и усещането за глад намалява. Освен всичко казано до тук ментата подобрява настроението и стимулира мозъчната дейност.

   Мащерка - Настойка от билката се пие при лошо храносмилане, подуване на стомаха, като квъроизчистващо, диуретично и глистогонно средство, при полова слабост, както и при бронхит и туберкулоза. Мащерката може да създаде и отвращение към алкохола. Чай от мащерка се пие при повръшане и гадене, полезен е и при колики и спазми в матката. Подобрява храносмилането и една от подправките без противопоказания. При рак на стомаха се препоръчва запарка от 1 с.л. мащерка и 1 ч.ч. гореща вода. Престоява 1 час, прецежда се и се пие 3 пъти на ден 20 минути преди хранене по половин чаша. 

  Чили /лютив пипер/ - Ускорява чревната перисталтика, засилва метаболизма. Противопоказен при раздразнена стомашна лигавица и хемороиди и фисури.

   Корианър - Подпомага функциите на храносмилателната система, стимулирайки перисталтиката на червата, повишава апетита и успокояват болката. Прилага се за премахване на газовете в стомаха и за лечение на лениви черва, запек и липса на апетит. Чай от кориандър помага при язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и при гастрит и колит. Кориандърът намалява нивата на кръвната захар и стимулира секрецията на инсулин. Подобрява работата на сърцето, като намалява лошия (LDL) холестерол и повишава добрия холестерол (HDL). При тежък менструален цикъл или артрит е добре да се пие топла отвара от 6 гр. семена кориандър, заврели с 500 мл вода. Сокът от пресен кориандър се смесва с куркума и се използва за лечение на пъпки и черни точки по лицето. 

  Естрагон (тарос) - Естрагонът намалява горчивината на лекарствата и нормализира киселинността на стомашния сок. Листенцата естрагон възбуждат апетита. Има диуретично действие.

   Ким /кимион/ -  Използва се при метеоризъм, при стомашно-чревни колики и възпаление, при лошо храносмилане и други смущения на храносмилането. Увеличаване на млечната секреция у кърмачки, при бронхити и възпаления на дихателната система. Най-добре е плодчетата да се приемат чрез дъвкане или като подправка на храната. Може да се прилагат като отвара. Счукани плодчета 3 чаени лъжички се заливат с 250 мл вряща вода, варят се 15 мин и се оставят в покрит съд 10 мин. Извлекът се прецежда и се изпива на 3 части за 1 ден.

   Джоджен - Джодженът е от семейството на ментата. Прилага се при хиперпродукция на мъжки полови хормони и свързаното с това прекомерно окосмяване и то от мъжки тип при жени. С тази достъпна подправка се постига чудесен хормонален баланс, ефикасна при лечение на целулит. Прави се запарка от 5 г джоджен в 200-250 мл вряла вода 10 минути. Чаят се прецежда и разделя на две порции. Половината се изпива сутринта, другата половина – след обяда. Този чай предпазва от прекомерно окосмяване, кисти на яйчниците и целулит. Успокоява чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при месечния цикъл. Използва се и при сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания. Отварата от джоджен помага при повръщане, като намалява гаденето, увеличава апетита и регулира киселинността в стомаха. Тонизира мозъка, намалява главоболието и облекчава мигрената, намалява стреса.

   Девисил - Подпомага храносмилането, жлъчката, действа отводняващо на организма. При бременни е най - добре да не се употребява.

  Анасон - Засилва стомашната и жлъчната секреция, успокоява болките при хроничен гастрит и жлъчнокаменна болест. При колики в стомаха и червата, при метеоризъм анасонът е много полезен. Има диуретично действие и се прилага при заболявания на бъбреците, пикочния мехур и при отоци поради задържане на вода в организма. Анасонът понижава кръвното налягане и увеличава кърмата. Приготвя се запарка от 3-6 ч. л. счукани плодчета от анасон,  заляти с 400 мл кипяща вода. Извлекът се прецежда след 60 минути. Приема се по 60-120 мл 3 пъти дневно след ядене.

   Индийско орехче - Тонизира (възбужда) нервната система, подобрява паметта, използва се и при колики в стомаха, газове и диария. Използва се в много малки количества (на вържа на чаена лъжичка) и забранено при малки деца.

   Дафинов лист /лавър/ - Дафиновият лист е полезен при нарушено храносмилане, сърдечно - съдова недостатъчност, както и при ставни заболявания. Подправката е добре да се добавя в края на готвенето на цял лист (без да се стрива!), поради силно горивия вкус ( от високото съдържание на цианови съединения).

   Джинджифил - Джинджифилът се смята за "най - добрия помощник на храносмилането и средство за по - добра памет". Използва се и при астма и при кашлица - 1/4 чаена лъжичка дневно на чай или като добавка в храната. Настърган корен джинджифил се взема сутрин на гладно по 1/2 ч.л. за отслабване.

   Куркума - Куркумата е от семейството на джинджифила. Притежава антибиотично действие, без да дразни лигавицата на стомаха и да възпрепятства работата на черния дроб. При употребата на куркума се повишава активността на стомашната флора и се подобрява храносмилането. Прочиства кръвта, спира кръвотеченията и спомага за зарастване на рани. При порязване раната се промива и се поръсва с  куркума. При възпаление на сливиците се прави гаргара с 1 чаена лъжичка куркума и 1 чаена чаша топла вода. При алергична астма трябва да се приема смес от 1/2 ч.л. куркума и 1/2 ч.ч горещо мляко по 2 пъти на ден на гладно. Тъй като куркумата съдържа големи колиества желязо се препоръчва при анемия 1/2 ч.л. куркума и 1 с.л. мед. При възпаление на очите се използват капки от: 6 грама куркума варени в 0.5 литра вода, докато водата стане 250 мл. Охлажда се и се капва в очите по 3 пъти на ден.

  Шафран - Шафранът представлява минзухар, който се отглежда в Индия и Южна Европа. Тонизира нервите и стимулира дейността на жлезите с вътрешна секреция. Използват се не повече от 1-2 близалца на ден, тъй като предизвиква отравяне. 

  Бахар - Използва се на отвара от 2 счукани зрънца в 300 мл вряла вода при диарии и газове в червата. 

  Кардамон - Тонизира нервите и подобрява работата на сърдечно - съдовата система, помага при стомашни и бъбречни колики

  Канела - Успокоява нервите, възпрепятства чревното гниене, спира кръвотечения (гинекологични предимно), има и противовирусно действие. анелата е добър диуретик и спомага за детокса на организма. Канелата е основа на булшинството от лекарствата при диабет, тъй като снижава нивата на кръвната захар, намалява кръвното налягане при редовна употреба, подпомага отслабването при наднормено тегло. Отвара от канела се използва за лечение на заболявания на жлъчката и стомаха, за подобряване на кръвообращението, при главоболие и склонност към припадъци. Тя предотвратява образуването на тромбиУпотребата е трябва да е ограничена при бременни жени със склонност към аборти, както и при бъбречни заболявания. Канелата притежава естествена сладост, която може да замести (до някаква степен) захарта. Маслото от канела може да се добавя в антицелулитно действие, тъй като загрява кожата и спомага за дренаж на лимфата.

   Ванилия - Подобрява настроението предимно, както и повишава сексуалните желания.

   Карамфил - Източник на фенол (антиоксидант), забавя стареенето и последиците от диабета. Редуцира нивата на желязото при анемия.  Свойствата ми са подобни на канелата.

   Индрише - Действа успокоително (седативно) на централната нервна система, понижава кръвното налягане, има противомикробно действие. Препоръчва се при диабет, диарии и маточни кръвоизливи. Употребява се само в прясно състояние по 1 - 2 листа на ден.

   Глухарче (рукула) - Силен диуретик, използва се при засилване ефекта на отслабване при диета като запарка от 250 мл вряща вода и 2 чаени лъжички корен глухарче. Коренът се използва се и при нарушена чернодробна функция, нарушена обмяна на веществата, атеросклероза, артроза, шипове и обриви. Салата от рукула (листа глухарче) се използва за укрепване на зъбите. Сок от листа на глухарче се използва при болести на жлъчката, заедно с чай от цикория (синя жлъчка или ендивия).



понеделник, 7 март 2011 г.

"За грешката и прошката"

       Вчера си мислех колко прошки трябва да получа от другите, за да мога сама да си простя за грешките... Казват, че любовта започва с прошката и с приемането на себе си, като това няма кой да го направи, ако аз самата не го свърша... Беше ден за прошка - "неделя сиропустна", ден преди да започне строгият християнски пост... Реших да "сготвя супа, която да стопли душата" и да си спретна поредното състезание...със себе си...
      Сирни заговезни е първата неделя след началото на Великия пост. По традиция на трапезата се слагат баница, варени яйца, сирене (млечни продукти като цяло), риба (рибник), както и бяла халва за "амкането" (обреден хляб не се прави или поне не е традиционен за този празник). Естествено празника ми се видя удобен случай да направя една малка сбирка с любимото ми семейство "сладури". Някой ми липсваше...отново.
      И така превърнах неделята в "Тя готви", но си заслужаваше, само като се сетя... Мама и татко как се усмихнаха като влязоха в дневната и колко бяха горди с "детето"... Сърцето ми се "усмихваше"...
      Реших да си направя експеримент и да декорирам всичко в цикламено - лилавата гама. Просто нещо различно и някак жизнерадостно на фона на сивотата навън... и не само навън...
Малко пеперуди в очите и розовки очилца мисля, че никога не са излишни, дори и най - унилия песимист би ми завидял в този момент и би си замълчал!
      След приличната обстановка идва ред и на храната, без безумни количества, малко, но поднесено с вкус и щипка любов. Съобразявайки се с разрешената храна (месото не е позволено!) си намислих твърде обширен списък (направо "несвършалка"!) с кулинарни предизвикателства, но желанията и реализацията им са си две доста различни операции.. Та така какво успях да приготвя: 4 вида рибни хапки, коктейл "морски дарове" със специален шампанско сос, хапки от трицветни палачинки с различна плънка - масдам със зелени маслини, маскарпоне с чесън, рукола и бадеми, синьо сирене и круши, пастет от пушена херинга, мед, маслини и портокалов сок в чашка от лимон, поднесен в кашкавалени бисквити, хапки от ягоди с моцарела, синьо сирене с грозде, рикота с круша "Конференс" и рулца от сирене Мимолет със специален пълнеж (който е малка тайна!), сиренови тарталети с ядки, семена и стафиди, фунийки с млечен пастет от сирена и ароматни подправки, както и домашни гризини, салата - букет, зеленчуци на ивици в пикантен меден сос, както и броколи и карфиол на пара (не съм сигурна, е мога да живея без последното, та нали "Животът е карфиол!"), като основно приготвих само "Родопски пататник", а за десерт крем "Брюле"... Мама беше направила от нейната уникално вкусна баница...и така менюто за празника ни беше в пълен синхрон с традицията.
Това е помощната ми масичка, която винаги използвам като блок - маса...









Това е платото с различните сирена, поднесе-ни с плодове, които допълват вкуса им...


Плато с палачинкови рулца и тарталети
Ето я и обикновената ми салатка, която си украсих с малко повече настроение ;).
Родопски пататник
Крем "Брюле"
И така най - щастливите муцунки на "папкащите" ми сладури:

        Резултатът...ами мисля, че не победих, но тези сладури бяха толкова доволни от мен, което е несравнимо с глупавите ми кулинарни надпревари... Мисля, че мога много повече, но не полагам достатъчно усилия... Но както се казва "Прости и простено да ти е!". Готова за следващото състезание!!!