Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

неделя, 17 ноември 2013 г.

Ръчно изработени дневници за четири малки принцеси

   

...Знам, знам... Поизоставих доста нещата тук... Лятото достойно и заслужено си почивах, а сега съм отново затрупана с разнообразни задачки и все не намирам време да се изявявам в блогтаун :)... или пък желание ми липсва... И аз не знам, но сега съм тук. Искам да споделя част от работата си напоследък, един вид като извинение или пък нелепо встъпление... Имам планове да напиша поредица от "коледни статии" - като повечето от тях са посветени на подготовката за Коледа. Мисля да ви разкажа как изработвам коледна украса - висулки за елха, гирлянди, чинии, свещи..., идеи за коледни картички, коледни подаръци, как да си украсим коледната маса - да споделя още малко снимки от моите маси, да споделя от любимите си рецепти за коледни сладки и сладкиши... Мисля, че с годините се отчаях, че ще намеря някой обсебен коледоман като мен, но много, наистина много желая да запаля някого със своя коледен дух... 
   Напоследък работя по една специална поръчка - четири тефтера за четири малки госпожици, условията бяха да са различни като външен вид и само толкова... Голямо мислене падна, но днес, когато приключих и наредих готовите дневници един до друг...душата ми се усмихна! Не, защото са гениални, нито уникални, а защото отново след месеци пустош в главата ми се намери нещото, което да ме накара да мисля със сърцето си, отново :) и сега се усмихвам и надничам към малката масичка, на която съм ги наредила... Щастие, удовлетворение, дано се зарадват принцесите поне колкото мен... Прекрасна вечер от мен!
Този е първия, корици и няколко от декорираните страници из него.





Този е втория.





Това е третия дневник.




Този е последния, любимият ми :)

Голяма радост ми създават тези сладури... направо не ми се разделя с тях ;)
   И за финал искам да покажа и един кулинарен албум, който съм изработила в началото на годината, но е голям сипматяга хи хи хи...

сряда, 24 юли 2013 г.

Необикновения обикновен гостенин: Билков хляб със сусам

   Ето ме! След дълго затишие реших да се включа с нещо обикновено, но не съвсем.. Напоследък ми остава доста свободно време, което, не крия, с удоволствие прекарвам в кухнята. Та днес поради откровен мързел да отида до магазина и да купя отвратителния хляб реших да си замеся домашен такъв. Рецептата е лесна и съвсем обикновена, добавих и малко билки, изпекох оформеното тесто в кексова форма и та даааа ето го един такъв пухкав, необикновен сладур на масата ми :). 

Необходими продукти:
400 мл. хладка вода
640 гр. брашно
1 непълна с.л. сол
1 ч.л. захар
5 с.л. зехтин
1/2 кубче жива мая

За пълнежа:
5 с.л. зехтин
подправки: риган, червен пипер, босилек, чубрица, черен пипер - на вкус
6 смачкани скилидки чесън
*по желание може да се добавят ситно нарязани маслини
1 разбит жълтък за намазване
сусам за поръсване

   Поставете в купичка маята, захарта, 3 с.л. брашно и малко водичка и оставете да втаса. Пресейте брашното и оформете кладенче, налейте в него втасалата мая и всички останали продукти и замесете тесто. Тесто става много меко и пухкаво. Оставете да втаса добре. Аз лично след втасването го разточих на кора, намазах я с пълнежа и завих на руло, което леко усуках и поствих във форма за кекс да втаса отново (около 25-30 мин). Намазах втасалия вече хляб с разбития жълтък, посипах със сусам и поставих в загрята до 180 градуса фурна на второ ниво отдолу нагоре от общо пет нива. След 10 минути увеличих фурната на 190 градуса за още 20 мин. Извадих хляба, напръсках със студена вода и задуших с памучна кърпа. Ако искате да получите по - твърда коричка печете с вентилация на 160 градуса, а след това на 170 градуса. Може да намажете хляба с масло (или просто отгоре му да настържете на ренде студено масло), за да придобие типичния за домашна питка аромат.
   Да ви е сладко!




неделя, 17 март 2013 г.

Писмо без получател - личен проект


   "Има неща, които е трудно да изкажеш... и не можеш да нарисуваш... Затова затваряш очи, изживяваш всичко вътре в себе си, усмихваш се, отваряш очи, хващаш уж случайно попадналата ти химикалка и ги пишеш... Оставяш ги някъде в пространството и тайно се надяваш този, за когото са предназначени да прочете душата ти... Някога... Някъде... Случайно...

   Знаеш ли, срещала съм любовта и друг път в моя живот, но никога до сега не съм била така уплашена! Неее, не си страшен! Но ме караш да треперя.. Ти си като малко дете, но все пак ме караш да се страхувам! Страх ме е от живота с теб, от любовта, която изпитвам към теб, страх ме е от себе си, когато си около мен. Обичам всичко, което правиш, обичам всичко, което ми казваш, дори и това, което премълчаваш... Обичам гласа ти, точно както обичам и тишината в очите ти... Обичам еуфорията, която стопява безпокойството ми! Обичам теб и цялото меню с емоции, които ми предлагаш.
    Зная, че това, което правя е леко глуповато и детинско, но се надявам някой ден да прочетеш душата ми... и да се познаеш... Някога... Някъде... Случайно..."
   Опаковах душата си в бутилка... За да не е самотна и добавих малко мидички, пясък, камъчета, изтъркани стъкълца, глухи и неми, но верни приятели... И един морски нокът, за да не я изоставям така беззащитна... Захвърлих я на любимото си място, моят бряг за разбити мечти и любим безпристрастен слушател... Морето на случайността... Може би ще я намери някой, който ще има нужда от нея... Някъде... Някога... Уж случайно...


сряда, 30 януари 2013 г.

Просто отмини

Нося мечти, продължавам света...
Търся искреност, директност и чистота. Гледам към светлината - там където преминават смях, радост и лекота. Виждам обич. Сънувам любов. Живея сред пеперудите и пъстротата. Съществувам в сивотата и скуката. Подминавам хората. Трудно запомням и трудно забравям. За да те запомня трябва да има за какво, и то няма да е това, което ти искаш да ми покажеш, а това, което се крие вътре в теб. Аз виждам всичко, без дори да се вторачвам. Имам си свои критерии, които са непостоянни също като мен, нямам принципи, не правя планове и не създавам илюзии. Днес харесвам червеното, утре зеленото, вдругиден тишината без цвят, но живея в розово. Така съм свикнала и ми харесва. Опитай да ме разбереш, но само ако искаш. Няма да можеш, защото не си като мен. Различна съм, точно толкова колкото и ти. Мога безразсъдно да разпилявам смях по детски, мога свидливо да кътам топлината си. Мога да се скрия и да избягам от теб, дори когато най - много искам да ме прегърнеш. Не бягам от себе си, само веднъж, но се загубих! Едва се намерих, повече никога. Но всичко е относително... Дишам свободно само в дълбочината, но живея по периферията. Имам криле, имам и вятъра, пръскам светлина, но се уморявам от бурите. Имам боички, но ми трябва някой, който да ме нарисува. И много нямам... Пълна съм с тишина, но съм пуста без хаоса .Разпиляна съм, за да създаваш цялост. Нареди ме като пъзел от безброй части. Създай картина на душата ми, ако искаш и стига да можеш. Не обичам думите, не говоря много. Не познавам себе си - трябва да ме доизмисляш, такава, че да ме побереш в себе си. Аз само преминавам, научих се да гледам отстрани и да продължавам. Вероятността е моят временен дом, сигурността ми е тясно убежище. Родена съм гола, но нося много багаж със себе си. Бих споделила, но самата аз нямам търпение да се изслушам. И ти нямай, не искам да повярвам в чудесата ти... Мен ме създаде Вселената и ми е тясна прегръдката на този свят. Не ми е достатъчно да бъда себе си и тук. Трябва да продължавам в теб...Тогава със сигурност ще те запомня.
Аз съм Ирония, ти кой си? Ако не ме помниш, значи няма за какво. Просто отмини...