Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

неделя, 18 май 2014 г.

ЕДИНСТВЕНАТА СВОБОДА - ЛЮБОВ

   “Свободата Санчо, е едно от най - ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят  нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най - голямото зло, което може да сполети човека." Дали!? На първо четене всеки би се съгласил с Мигел де Сервантес, и аз дори дълго се лъгах, че свободата "ще спаси света". Сега знам, че тя е кама.
   Свободата дава криле, тя прави душата свободна птица, която може да покори необятни пространства. Свободният човек е вечнотърсещ, пътят му е всякаш непредначертан и осеян с избори, които водят до нови и нови загадки и приключения. Но дали те ще направят животът ти пътешествие, а не просто една вечна екскурзия от съдба на съдба... Надали ще намериш своята собствена орисия измежду многото чужди... Едва ли някой обича само да наднича през прозореца на уютния дом, но никога да не може да усети топлината му и да стане част от щастливото семейство вътре. Всъщност вечният екскурзиант никога не става част от нищо, защото пътникът няма дом, той принадлежи на пътя и уседналостта е негов враг.
   Но както споменах свободата е нож с две остриета - магията и те оплита и изтъкава мрежата на самотата в душата ти, свива безпощадните си възли и те прави неволно изолиран от света, от ближните, от самия теб... А самотата - тя е зависимост! Свободата никога не е безгранична и все някой ден се превръща в самота.

   Опиянен от свободата, прегърнат от един нов избор, със замъглен поглед и широко затворени очи, забравяш кой си. Загърбваш всичко, което си изградил, забравяш за какво си се борил... И то как си се борил! Но... винаги идва момента, в който трябва да свалиш запотените си от хладния дъжд на свободата очила и да се изправиш пред ограничената реалност на живота си. 
   Всеки ден благодаря на Господ, че ми даде шанс и намерих своята прошка. Само тя, единствено тя, голямата и истинска любов може да прости и непростимото. Не всеки получава втори шанс, не всеки намира покой, там откъдето е избягал, не всеки може да заспи с усмивка там, където е будувал с предателски мисли... Но не минава и ден, в който вината да те подмине без да те потупа по рамото и с ехидна усмивка да попита: "Помниш ли?!".
   Истинската свобода е в любовта, защото тя е безкрайност, за която няма правила и везни, тя не търпи ограничения. И както с математическата безкрайност всякакви операции водят до неопределеност, така е и с любовта - никога не можеш да предскажеш какво следва...
   Не съм съдник на никого, не съм и човек, който има право да съветва. Нека всеки живее така, както намери за добре. Но все пак се дръжте предпазливо със свободата, точно както трябва да се държите и на шведска маса. Задавайте си въпроса сега какво и колко да хапна, за да не преям и да не ме боли корема. Защото, приятели, със свобода също се преяжда, само дето те боли душата... Вместо да е сита, душата е по - пуста от пресъхнал кладенец, в който ехото на поредния избор е надвиснало като бесилка над главата ти. 
   Аз направих своя последен избор - СВОБОДАТА на любовта! А вие?!