Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

неделя, 30 януари 2011 г.

Сладка пауза: Мъфини с кафе


       Днес реших да се поглезим с една от любимите ми рецепти за мъфини. Тъй като е седмия ден от житния режим на Учителя, аз ще се почерпя подчертано виртуално, а за всички останали...Bon Apetit!!!
       Историята на мъфините започва във Великобритания. От средата на 20 - век малките кексчета се разпространяват не само в Европа, но и по целия свят. Произходаът на думата мъфин е спорен. Наименованието на малкото кексче (не рядко наричано "две хапки удоволствие") произлиза или от френското moufflet, което значи мек хляб или от немската дума muffle, което е име на вид торта. Стиловете в приготвянето на мъфини са два - американски и английски. При приготвяне на мъфини в английския им вариант се използва мая като набухвател, а в американския - бакпулвер, сода бикарбонат, а най - често и двете.


Продукти за форма от 12 мъфина:
¾ чаена чаша захар
1 яйце, на стайна температура
125 гр. масло
½ чаена чаша силно кафе
2 ч.л. инстантно кафе
1 1/3 чаена чаша брашно
1/3 чаена чаша какао
1 ч.л. бакпулвер
½ ч.л. сода за хляб
1/3 чаена чаша кисело мляко, разбъркано с няколко лъжици вода на айрян, така че общото количество да стане ½ чаена чаша
3 прахче ванилия
филирани бадеми за поръсване

Как да си приготвим 12 сладки мъфина:

1. Инстантното кафе се добавя към свареното кафе и се разбърква, докато се разтвори.
2. В купа се разбъркват с миксер маслото и захарта, докато станат на пухкав крем. Добавя се яйцето и се бърка докато съставките се хомогенизират.
3. В друга купа се разбърква кафето, айряна и ванилията.
4. В голяма купа се пресява брашното, какаото и набухвателите.
5. Брашното се добавя на 2 части към маслото като се редува с прибавяне на кафето с мляко и се разбърква до хомогенизиране.
6. Сместа се разпределя между формичките за мъфини, предварително застлани с кошнички за мъфини. Отгоре мъфините се поръсват с филираните бадеми.
7. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 25 - 30 минути. (ако се използва турбовентилация печете на 160 градуса).

петък, 28 януари 2011 г.

Езотерика - пътят на вътрешно познание и духовно израстване

Езотеризъм (от гръцки означава "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. Езотеричното учение е предназначено за определен кръг хора и представлява (тайно) предаване на знания от всякакъв характер.

Езотериката като вътрешно познание се приема единствено от хората, които преследват духовното си развитие. Това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Езотериката ни учи, че всеки сам е отговорен за собствената си съдба. Напредването в духовното познание задължително е съпътствано с промяна в начина на живот. В този нелек път на вътрешно познание и израстване, можем да използваме окултните науки.

Крайният етап от езотеричното развитие е постигането на истината и пълното й реализиране в собствения ни живот. Истината е само една и тя е независима. Едно от най - известните езотерични учения е учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).

Езотериката е стара колкото е стар светът. От зората на човешката цивилизация тя съхранява сбора от знания за Вселената и човека. Те не зависят от времето, никога не остаряват, не могат да бъдат поправени или осъвременени. Езотериката ни учи, че овладяването на знания е вътрешен процес на съзнанието или "Истината е винаги тук, но пътя до нея трябва да се извърви самостоятелно от всеки един човек."

Сега за пътят... Спрях се на една беседа на Дънов за средствата по пътя на познанието и усъвършенстването... Мисля, че средството е едно и то е ЛЮБОВ...

"Та казвам, без Любов животът не може да се поправи. Пита ме един какво трябва да прави. Казвам, аз ще ти кажа: ще започнеш с Любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Второ, ще започнеш с Любов към ближния. Третото положение: ще дойдеш до Любовта към себе си." Учителя

За себе си сама съм преценила, че въртележката трябва да се завърти в обратен цикъл... Въпреки, че според Дънов, човек приема любовта от Бога, предава я на ближния...и тогава достига себе си... Човек сам може да прецени накъде да завърти собственото си колело, както казах по - горе всеки е отговорен за съдбата си... Нека поговорим за любовта към себе си - до колко тя е важна за вътрешния ни мир и трябва ли да вървим към постигането и...

Понякога си мисля, че на хората, които не се анализират и не си правят равносметки им е по-лесно. Въпреки това не спирам да се вглеждам в себе си всеки ден. Мисля също, че хората, които нямат идеали и цели (ориентирани към духовно израстване) живеят по-спокойно. Въпреки това, не се отказвам в търсенията си... Но докъде са ме довели самоанализите, равносметките, хилядите изисквания към себе си, които се множат всеки ден, и всяка постигната цел е начало на поне две нови... От толкова много мисли за промяна забравих, че трябва да обичам себе си, да виждам и оценявам всяка своя крачка, да се радвам на това, което съм, да живея в мир със себе си...Често си повтарям поредната "умнотия", която съм прочела някъде си: "Никога не позволявайте на това, което сте били да ви попречи да станете такива, каквито бихте искали да бъдете! - т.е. простете си и се обичайте! Да, доо - бре, но как!? Къде е грешката ми? Може би искам прекалено много от себе си? Нее! Просто както при повечето хора, така и при мен с пълна сила важи схващането, че "човешкото око е нанаситно"... От известно време си мисля, че грешката е в склонността ми да не забравям нищо, да трупам прекалено много минало в главата си, да си правя безкрайно дълги лирични отклонения в "света на мечтите" за някога... И най - важното, че не си прощавам отминалите грешки, дори и поправени донякъде, а продължавам да "цикля" по тях....

Осъзнах, че само ние самите споделяме какви са положителните и отрицателните страни на едното или другото решение... Всяка постъпка, цел, постижение, та дори и грешка си има положителна страна и именно нея трябва да виждаме. Разбрах, че важното е да вървиш съзнателно към промяната всеки ден, да се стараеш всяка крачка да е в правилната посока или поне да вярваш, че е така... Пътешествието би било по - приятно с мисълта, че вървиш към истината, хармонията и личната си любов...

Аз все още не съм открила "рецептата" против моето "заболяване"... Не спирам да търся...Всеки ден е начало... Всеки ден е крачка... Посоката е само една... Смело напред!

За разлика от точките в животът си, добре се справям с точките в душевните си излияния... Обичайте себе си и си прощавайте!!!

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок,
ти бъди дребен храст, но бъди
най- прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.

Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева
покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен, но това
да е кленът- мечта на реката.

Няма как да сме все капитани- моряци
да станем, пак нужни сме, значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
просто всеки си има задачи.

Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа.

Дъглас Малок



Споделено: Молитвата на Екзюпери - наръчник за реалността, събран в лист хартия

На скоро попаднах на нещо наистина интересно за мен в духовен план... Аз съм човек, който обича да се крие под смешната маска на мечтите си, смешна защото зад "усмивките" на всички ни се крият сълзи... Както всеки човек и аз често търся промяната - но тази в себе си, която е най - трудна... Не веднъж съм се опитвала да формулирам сама пред себе си какво точно искам от мен самата, от живота си, от човека до мен, от приятелите и семейството си... Когато прочетох тази молитва на Антоан дьо Сент - Екзюпери, аз прочетох най - съкровените си мисли, добре синтезирани, като един обикновен читател на вестник. Мисля, че след прочита много по - добре осъзнавам смисъла на една от любимите си фрази, а именно: "Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания." Оставям на всеки сам да прецени думите по - долу...
Антоан дьо Сент - Екзюпери - "Молтива"
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки."
Може би най - важния урок, който научаваме живеейки е, че колко и да се променяме, не можем да избягаме от себе си... А и ако можехме... Има ли нещо по - лошо от това да изгубим себе си?!?

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Торта "Сахер" - кулинарни приключения във Виена


Тази шоколадова торта е един от най - известните Виенски шедьоври в кулинарията (може би си съперничи само с прословутите бонбони "Моцарт"). Историята разказва, че през 1832 година княз Метерних (министър на външните и вътрешните работи на Австро-Унгария) възложил на готвача си да направи специален десерт за няколко важни госта. Но главният готвач се разболял и тежката задача се паднала на младия 16 - годишен чирак Франц Сахер. След като завършва обучението си Франц Сахер отваря във Виена луксозен магазин за деликатеси, както и винарна. Тридесет и четири години по - късно неговия наследник Едуард Сахер (син) усъвършенства рецептата за шоколадовия сладкиш до сегашния и вид, като тя и до днес се предлага като специалитет в едноименния хотел "Сахер", който се намира на "Филармоникерщрасе" № 4, точно зад небезизвестната "Щтац опер". Точно зад хотела, на "Кертнерщрасе" № 4 има кафе - сладкарничка, в която могат да се купят специалитети с марката SАCHER, включително и прочутата торта."Кафе Сахер" е доста популярно място сред туристите, главно заради едноименната Сахер торта.
По принцип оригиналната рецепта за "Сахер" е запазена марка, като за нея години наред са се водили съдебни спорове. Но си мисля, че за лаик (в кулинарията и туровете из Европа) като мен, който не е опитвал вкуса на Виена и шоколадовите и изкушения е достатъчна и рецептата, която имам и използвам...Може би някой ден...
И така... Нека малкото ни кулинарно приключение започне: Сега!

Торта "САХЕР"

Какво ни трябва за "Сахер" - чето:

Блат:

Продукти:
130 г масло
110 г пудра захар
ванилия
6 жълтъка
130 г шоколадова глазура
6 белтъка
110 г кристална захар
130 г брашно

Пълнеж:

450 г конфитюр от кайсии
3 с.л. ром

Глазура:

200 г захар
125 мл вода
1-2 с.л. краве масло
200 г млечен шоколад

1. Леко затопленото масло се разбърква с пудрата захар и ванилията до лека пяна. Един след друг се добавят жълтъците и разтопения шоколад и се разбъркват с тел за яйца (може и с миксер). Белтъците се разбиват на сняг, добавя се кристалната захар и се разбива до втвърдяване. Накрая се добавя брашно без много бъркане (в никакъв случай не бъркайте с миксер, тъй като това води до неколкократно намаляване на обема на тестото!!!).
2. За печене се използва форма за торта (ринг) с диаметър 22 см, на дъното на която е сложена хартия за печене. Готовата смес се изсипва във формата, заглажда се отгоре и се пече в предварително загрята до 170 градуса фурна. В самото начало на печенето фурната се отваря един пръст и стои така около 15 минути, докато блатът се надигне.
3. След това се пече още един час при затворена фурна. Блатът се изважда от формата и се оставя да изстине, разрязва се хоризонтално на две части. По желание горната част може да се изравни чрез допълнително изрязване на неравностите.
4. Слагаме конфитюра с 3 с.л. ром да кипне. Пасираме с миксера и го оставяме да изстине. Мажем основата с 1/ 2 от конфитюра. Покриваме с втория блат и намазваме с останалия конфитюр отгоре и отстрани.
5. За глазурата - слагаме водата, маслото и захарта на силен огън и варим около 5 минути докато захарта се разтопи и се сгъсти сиропа. Сваляме от огъня и добавяме на порции начупения на малки парченца шоколад и бъркаме докато се разтопи напълно. Оставяме глазурата да се поохлади и когато започне да се сгъстява мажем с нея равномерно тортата от всички страни.
6. Тортата се поднася с топка несладка разбита сметана.
Мисля, че е време да сложим кулинарната точка на шоколадовото ни пътешествие до уличка "Кертнерщрасе" № 4 във Виена, но пък ни остават мечтите, че някой ден може би наистина ще седим на някоя от масичките в "Сахер", а пред нас ще са малката порцеланова чашка кафе и сребърната виличка с марка Sacher...

сряда, 26 януари 2011 г.

Една уникална рецепта от мен - Кростата с круши и синьо сирене

Кростата представлява италиански пай, който традиционно се приготвя с пълнеж от сладко, конфитюр, плодове с крем или рикота, като краищата на тестото се прегъват върху пълнежа, което придава по „грубоват” вид на сладкиша - наричан още "селски пай".
Комбинацията от круши, синьо сирене и бадеми, запечени с мед е доста нетрадиционна, дори малко смела, но бих казала, че вкусът е уникален. Понякога правя сладкиша в малки формички за мъфини или в чашки за киш, но стандартно се приготвя в накъдрена тава за пай.

И така какво ни трябва за кростата с круши и синьо сирене:

За тестото:

2 ч.ч. брашно
3 с.л. захар
¼ ч.л. сол
Кората на 1 лимон – настъргана (незадължително, може и портокалова)
200 г студено краве масло
1 жълтък'
2-3 с.л студена вода


За пълнежа:
4-5 небелени зрели, но твърди круши (най - добре Конферансие като сорт)
2 с.л. масло
2 + 2 с.л. мед
1 с.л. прясно изцеден сок от лимон
150 гр. синьо сирене
½ ч.ч. филирани бадеми
1 белтък
2 с.л. кафява захар
Как да я приготвим: Предимно малко повече търпение :):):)
1. Разполовяваме и почистваме крушите, режем на тънки резени, поръсваме ги с лимоновия сок, за да не потъмнеят.
2. Смесваме брашното, кристалната захар, солта, настърганата лимонова кора и нарязаното на кубчета студено масло и размесваме с миксер, докато сместа стане „на трохи”. Добавяме жълтъка и вода и замесваме грубо тесто.
3. Върху набрашнена хартия за печене разточваме неправилна кора с диаметър около 35-36 см, покриваме с фолио за свежо съхранение и оставяме в хладилника или на хладно да отлежи.
4. През това време задушаваме нарязаните круши, заедно с маслото и 2 с.л. мед докато поомекнат и добият леко златист цвят, като разбъркваме внимателно. Отстраняваме от котлона и оставяме да изстинат.
5. Изваждаме тестото от хладилника и оставяме да се отпусне за около 10 минути, за да е податливо на обработка. Надупчваме с вилица кората, като оставяме 5-6 см бордюр,с който да завием плънката. Аранжираме охладените круши спираловидно, като отново оставяме бордюра непокрит.
6. Напръскваме с останалия мед, посипваме с настъргано синьо сирене и поръсваме обилно с филирани бадеми.
7. Намазваме с разбития с малко вода белтък бордюра от вътрешната страна и го прегъваме върху плънката, така че да се образува кора с неравномерен ръб. Намазваме и външната страна на кората и я поръсваме с кафявата захар.
8. Печем в предварително загрята до 220 градуса C фурна (или около 200 C на вентилация, тъй като тя вдига температурата с около 20 градуса) за около за около 40-45 минути. Ако бадемите започнат да се препичат, покриваме с фолио или хартия за печене, за да не прегорят. Изваждаме Кростата от фурната и я оставяме да се поохлади, преди да я преместим в съд за сервиране, за да не се разпадне.
9. Сервираме топла или на стайна температура.