На скоро попаднах на нещо наистина интересно за мен в духовен план... Аз съм човек, който обича да се крие под смешната маска на мечтите си, смешна защото зад "усмивките" на всички ни се крият сълзи... Както всеки човек и аз често търся промяната - но тази в себе си, която е най - трудна... Не веднъж съм се опитвала да формулирам сама пред себе си какво точно искам от мен самата, от живота си, от човека до мен, от приятелите и семейството си... Когато прочетох тази молитва на Антоан дьо Сент - Екзюпери, аз прочетох най - съкровените си мисли, добре синтезирани, като един обикновен читател на вестник. Мисля, че след прочита много по - добре осъзнавам смисъла на една от любимите си фрази, а именно: "Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания." Оставям на всеки сам да прецени думите по - долу...
Антоан дьо Сент - Екзюпери - "Молтива"
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки."
Може би най - важния урок, който научаваме живеейки е, че колко и да се променяме, не можем да избягаме от себе си... А и ако можехме... Има ли нещо по - лошо от това да изгубим себе си?!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар