Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

петък, 28 ноември 2014 г.

Ръчно изработени коледни картички кутийки

Време е за любимата ми Коледа! Всъщност аз я мисля още от септември, но.. Поради множество ангажименти и аз съм до никъде с подготовката за КоледКата ми.. Изработих няколко картички кутийки, но всички отиват на коледния базар и съответно все едно нищо все още не съм си направила. Реших да ги покажа и тук, за да споделя с вас коледния си дух, въпреки физическата ми невъзможност да направя празнично ежедневието на моето семейство. Специални благодарности на Силвето, която ми помогна да разбера, че блогът ми не е съвсем безполезен и има хора, които обичат красотата колкото и аз... Благодаря ти, Силве, ти усмихна днешния ден за мен!















четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Моите картички - кутийки за рожден ден

Ехооооо, има ли някой в къщи?! Мисля, че съвсем забравих за нещастния си блог през тази година. Изцяло съм погълната от хобито си и то е единствената ми форма на живот - чрез него буквално дишам! Най - сетне се престраших да покажа моите съкровища и тук и съвсем да избягам от идеята на блога си, мисля, че вече трябва да променя името му на "Миш маш", ама повече миш, или маш.... И аз не знам! Без повече предисловия, ето ги и тях - моите сладурчета! Това е новата ми серия картички кутийки, чиято концепция е една и съща, но цветовете ги преобразяват в напълно различни една от друга.







вторник, 1 юли 2014 г.

Дяволски миди

Не знам дали някъде из България може да се намери човек, който обича (и похапва!!!) повече морска храна от мен... Аз лично не познавам такъв, въпреки, че съм бургазлийско чедо! С мъка си спомням Великденските пости, през които не мога да ям риба, но за сметка на това изобретателността ми при приготвянето на морски дарове (които са разрешени като безгръбначни) е завидна! Днес съм решила да ви разкажа за една много лесна за приготвяне рецепта за миди с черуки. У дома я използваме за предястие и мезе за вино или бира и често до основното не се стига. Ние ги наричаме дяволски, тъй като за нас те наистина са дяволски вкусни!

Необходими продукти:

1 кг. миди с черупка
1 средно голяма глава бял лук (може да използвате пресен лук, но аз не го харесвам в сготвено състояние, въпрос на вкус!)
1 с.л. зехтин
3/4 ч.ч. бяло вино (аз използвам ароматен "Мускат")
сол на вкус
щипка пресен пипер

Приготвяне:

В голяма тенджера (имам предвид като диаметър) слагате зехтина, когато се загрее добавяте ситно нарязания лук. Когато стане стъклен добавяте добре почистените черупки, разбърквате и наливате виното и слагате капака на тенджерата. Не бъркайте, нека алкохолът се изпари. Може да разбъркате, когато като отворите капака, силната миризма на алкохол я няма. Опитайте, вкусът наистина е различен! Когато виното заври, може да изключите котлона, да посолите и да наръсите пипера. Поставете отново капака и оставете 3-5 минути хубаво да се отворят мидите. Отцедете мидите и сервирайте с резени лимон и ароматен "Мускат". Да ви е вкусно!

понеделник, 30 юни 2014 г.

Италианска салата с круши, синьо сирене и леко фламбиран лук

С ужас си спомням за детството си, когато с отвращение поглеждах приготвената паста от мама и тъжно спусках капака на тенджерата обратно. Не знам как, но с годините успях да преборя тази ненавист към "свареното тесто" и лека - полека започнах дори сама да го приготвям. Дори с най - голямо удоволствие го правя към настоящия момент! Мисля, че напоследък съм по - скоро обсебена от италианската кухня... Сега искам да ви представя с една салата, която приготвям често, споделена ми от жена, която е живяла дълги години в Италия.

Необходими продукти

1 брой салатка Лоло росо (или всякаква, каквато обичате, аз лично добавям от себе си и рукола)
1 сладка и добре узряла круша
50 гр. "Горгонзола" (или всяко друго синьо сирене по ваш вкус)
20-30 гр. сушени червени боровинки
1 суп. лъжица едно настъргана "Грана Падано" (може и пармезан или всяко друго твърдо и ароматно сирене)
1 средно голяма глава червен лук (може и всеки друг вид стар лук)
прясно изцеден лимонов сок, с който ще предпазим нарязаната круша от потъмняване
1 с.л. зехтин
1 с.л. тъмен балсамов оцет
1 ч.л. мед или кафява захар
1 ч.л. ром
1 ч.л. ликьор "Амарето" (както и всеки друг, който е по вкуса ви или ви е наличен)

За дресинга: 3 с.л. зехтин (ако салата не е Лоло росо, може да намалите зехтина, тъй като тази е някак по - суха от останалите видове), 1 с.л. тъмен балсамов оцет, сол на вкус, прясно млян бял пипер. Всички продуктои за дресинга смесвам в малкия шейкър и разбивам добре.

Приготвяне на салатата:
1. Накъсваме салатата на парченца.
2. Белим крушата и я режем на тънки филийки, поръсваме с мъничко лимонов сок, за да не потъмнее. Редим я върху накъсаната салата.
3. Отгоре натрошаваме синьото сирене.
4. В малък тиган слагаме 1 с.л. зехтин, когато загрее изсипваме лука, нарязан на тънки полумесеци. Когато лукът стане стъклен добавяме меда и балсамовия оцет и оставяме д асе карамелизира. Накрая добавяме ром и ликьор за лекото фламбиране. Последно слагаме боровинките, колкото да се загреят.
5. Добавяме фламбирания сладък лук към салатата.
6. Заливаме с дресинга и посипваме едро настърганата Грана.
7. Охлаждаме и сервираме с добре охладено бяло вино.
Към тази салата имайки предвид горгонзолата е подходящо да се сервираотлежало  вино Траминер или Савиньон блан, аз лично го предпочитам с ароматен Мускат, който също е подходящ към синьото сирене. За да е съвсем по италиански обаче, може да сервирате Марсала или Барбера - червени вина със завидна цена :). Ноо, както казва един мой приятел -  щастието и луксът си имат цена! Прекрасна вечер, приятели!


неделя, 18 май 2014 г.

ЕДИНСТВЕНАТА СВОБОДА - ЛЮБОВ

   “Свободата Санчо, е едно от най - ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят  нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най - голямото зло, което може да сполети човека." Дали!? На първо четене всеки би се съгласил с Мигел де Сервантес, и аз дори дълго се лъгах, че свободата "ще спаси света". Сега знам, че тя е кама.
   Свободата дава криле, тя прави душата свободна птица, която може да покори необятни пространства. Свободният човек е вечнотърсещ, пътят му е всякаш непредначертан и осеян с избори, които водят до нови и нови загадки и приключения. Но дали те ще направят животът ти пътешествие, а не просто една вечна екскурзия от съдба на съдба... Надали ще намериш своята собствена орисия измежду многото чужди... Едва ли някой обича само да наднича през прозореца на уютния дом, но никога да не може да усети топлината му и да стане част от щастливото семейство вътре. Всъщност вечният екскурзиант никога не става част от нищо, защото пътникът няма дом, той принадлежи на пътя и уседналостта е негов враг.
   Но както споменах свободата е нож с две остриета - магията и те оплита и изтъкава мрежата на самотата в душата ти, свива безпощадните си възли и те прави неволно изолиран от света, от ближните, от самия теб... А самотата - тя е зависимост! Свободата никога не е безгранична и все някой ден се превръща в самота.

   Опиянен от свободата, прегърнат от един нов избор, със замъглен поглед и широко затворени очи, забравяш кой си. Загърбваш всичко, което си изградил, забравяш за какво си се борил... И то как си се борил! Но... винаги идва момента, в който трябва да свалиш запотените си от хладния дъжд на свободата очила и да се изправиш пред ограничената реалност на живота си. 
   Всеки ден благодаря на Господ, че ми даде шанс и намерих своята прошка. Само тя, единствено тя, голямата и истинска любов може да прости и непростимото. Не всеки получава втори шанс, не всеки намира покой, там откъдето е избягал, не всеки може да заспи с усмивка там, където е будувал с предателски мисли... Но не минава и ден, в който вината да те подмине без да те потупа по рамото и с ехидна усмивка да попита: "Помниш ли?!".
   Истинската свобода е в любовта, защото тя е безкрайност, за която няма правила и везни, тя не търпи ограничения. И както с математическата безкрайност всякакви операции водят до неопределеност, така е и с любовта - никога не можеш да предскажеш какво следва...
   Не съм съдник на никого, не съм и човек, който има право да съветва. Нека всеки живее така, както намери за добре. Но все пак се дръжте предпазливо със свободата, точно както трябва да се държите и на шведска маса. Задавайте си въпроса сега какво и колко да хапна, за да не преям и да не ме боли корема. Защото, приятели, със свобода също се преяжда, само дето те боли душата... Вместо да е сита, душата е по - пуста от пресъхнал кладенец, в който ехото на поредния избор е надвиснало като бесилка над главата ти. 
   Аз направих своя последен избор - СВОБОДАТА на любовта! А вие?!

сряда, 23 април 2014 г.

Великден 2014

Колко бързо се изнизаха и великденските пости... И Великден вече е запечатан в снимки и спомени. Почти неусетно дойде време за големите приготовления и отново (хаха изненадващо, нали?!) ме хвана неподготвена. Но каквото такова, сега мислите ми са насочени към лятната жега, към сините мечти и морските песъчинки... Дано имам повече време за живеене и сбъдване. Ех...
Искам да ви покажа нашия малък празник у дома, традиционно, без много помпозност, но все пак с настроение.








Бъдете здрави! И нека в живота ни има по - малко трябва и повече искам и мечтая!

сряда, 29 януари 2014 г.

Коледна доза...ЛЮБОВ

Не от любов, а с любов ще препия.
Нека ме дави жесток махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без звук.
.....................................................
Допир на чувства. Конвулсно потръпват
двете разголени наши мечти.
Те от наслада в една се превръщат,
белег между им съвсем не личи.     


 Валентин Йoрданов


Без много излишни приказки, бих искала да покажа нашата Коледа. За украсата на масата изработих меню за всеки гост, тейбъл с кесийка, пръстени за салфетките от плат, както и покривката, сама си направих и венеца в центъра на масата, украсих си и фенера с клонки и ушити от филц коледни звезди... подарих на всички по нещо, изработено от мен... Така да се каже, успях... Сбъднах своята мечтана Коледа, свърших всичко запланувано... Е може би не е префектна, но е моята сбъдната Коледа! 
























 Това е част от вечерята за след 24 часа...














 Първият ми фонданов опит :)... Не го обичам и все отлагах момента, но тази Коледа опитах...

Желая на всички Ви обич!