Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

вторник, 13 септември 2011 г.

Видя ли някога тъгата?

   Ти виждал ли си някой да обича? Но не с думи, не с постъпките дори? Така по детски, невинно, даже на игра... Без консумация и без цена... Ти гледал ли си в очите на силния човек до теб, а виждал ли си там сълзите, грижливо спотаената любов?
   Или усмивката ти стига?! "Добре" достатъчно ли е за теб, когато питаш "Как си днес?"... А питаш ли или да те попитат е някак по - съществено за теб? А мислил ли си, че усмивката ми често е комична, печален образ на бурята от чувства в мен? А колко често дете си ме наричал, дете защото съм различна, нелогична и с мечти... Не знаеш ли, че детето първо е ранимо, а после весело, безгрижно, живо... Видял ли си да си затварям аз очите, когато ти разказвам за мечтите си... И затворих ли ги, разкавайки живота си?!
   Замислял ли си се защо не те поглеждам, когато си ми казал нещо мило? И защо не мигам, втренчена във теб, когато нямам глас да отговоря, когато сълзите ми едва се сдържат да не потекат?
   И чу ли ме да те обидя, дори когато сам знаеш, че не си бил прав? А някога да те нападна, да съм поискала или пък взела нещо? Чувствал ли си се ограбен, използван, унизен? Усетил ли си нещо лошо към себе си от мен? А някога от някой трети да си чул нещо казано за теб?  
   Някога мечтаех за мига, в който ще се огледам в очите ти... Огледах се, но ти не ме видя... Прозрачна си останах, някак в сянка, винаги последна, плаха, безлична, понякога далечна и излишна... Тайно исках да се променя, стараех се, но не успях!
   Единствената разлика, любими - детето вече е жена... поредната!