Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

понеделник, 6 декември 2010 г.

Любима притча

Стараейки се да спася хората около себе си от лошите настроения, дори и от депресиите, самата аз често ставам жертва на подобни състояния поради една или друга причина. Не обичам да споделям, не обичам да ме успокояват, съжаляват...нито искам някой да знае какво става в главата и душата ми... Искам всичко да си е в мен - аз правя грешките, аз трябва да се справям с последиците от тях...
В такива моменти обикновено малките бягства ме спасяват... Напоследък все по - често се връщам още по - умислена... Мислите ми потъват в безкрая на хоризонта, но...само за миг... След това отново се връщат нахално в душата ми и не ми оставят въздух... Задушават ме... Скоро прочетох една притча... Тя също ми помага, но само понякога... Не и днес... Искам да споделя тази притча, защото може би тя би помогнала на някой друг. Ето я и нея - притчата, която ни учи, че никога не сме сами.
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бога. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най - тежките моменти, когато му е било наистина трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
- Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
- Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Никога не си сам! Винаги трябва да вярваме, че има поне един човек, който е до нас...дори и с мислите си ни подкрепя, макар и ужасно далеч... Но обичта може да преодолее всяко разстояние и да пребори всяка болка... Само трябва да вярваш, че никога не си сам...