Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

събота, 26 ноември 2011 г.

Да уловиш коледния дух: Коледна завеса



 Днес е прекрасен ден, уникален сам по себе си! "Всъщност всички дни са такива" - казало ироничното джудже и се усмихнало лъчезарно... Но какво му е уникално, сигурно ще се зачудите?! Иронийка откри начин да се пребори с доста от пороците си. Опасно уникалният и начин е да работи по някоя важна за нея задачка, като Колед(к)а (както тя си я нарича).
   Веселото коледоманче реши да твори завеса от мъниста, подходяща както за прозорец, така и за свод, която да допълни коледния и интериор. След работа днес джуджето си купи шепа мъниста, корда (месина за риболов, среден размер), тънка точилка  (спокойнооо, та-а-ати е нов чове-е-ек и да се надяваме, че никой няма да пострада!), но вместо нея използва парче дърво от перваз :), въженце, две малки пирончета и няколко странни видички (самонарязващи), на които единият край е като ушенце. Избра си мотив звездичка за мънистата.
Разпръсна всичко на масата и започна да си реди различни комбинации, докато най - накрая си избра подходяща по нейния си смахнат вкус и стил. Разчерта и наряза кордата на 9 части - 5 дълги и 4 къси. Дългите са с дължина 150 см, а късите 40 см. На по - дългите части нареди избраната подредба, а на по - късите Иронийка разпредели останалите мъниста. На равни разстояния зави видичките в точилката и на всяко от ушенцата им завърза вече наредените с мъниста корди. С помоща на двата пирона захвана въженцето за точилката и гордо окачи чисто новата си Коледска украса на свода в дневната си... 
   И така Иронийка започна Коледните си приготовления и завинаги приключи с основния си порок - да пилее дните си в празни мисли, вместо да изживява всеки прекрасен миг по своя си собствен и уникален начин! А вие бихте ли опитали заедно с нея?!
    Направено с любов, моята!





неделя, 20 ноември 2011 г.

"Непоисканите съвети на Ирония Съвременна", епизод втори или "Да поръсим Коледа със звезден прах и тя ще бъде наистина вълшебна"

 
   Днес ще споделя с вас как аз планирам моята вълшебна Коледа, като не пропускам да ви напомня, че най - най - най - важния елемент е желанието и огромната любов,която носим в сърцето си - любовта е моят вълшебен прах, с който поръсвам всяка стъпка от плана си.
   Обикновено всичките ми грандиозни планове си записвам в червеното тефтерче, там са всичките ми мечти, всичките ми желания и надежди... Аз вярвам, че някой ден в този тефтер ще чета с усмивка реалността си... ВЯРВАМ! Та отварям си тефтерчето и започвам да строя концепията си за настоящата година.
1. Трябва да реша цвета на моята Коледа. Нахвърлям си разни възможности, които в случая (поне това са си моите мисли) са:
    - снежна Коледа - бяло и сребристо, много брокати... Изискано студена, като в двореца на ледената кралица от приказката на Андерсен! Обичам тази приказка, обичам и хепи енд-а за Герда и Кай...  Един т малкото му щастливи финали!
    - коледна магия - типичните червено, зелено, бяло, кафяво. Ето това е истински коледен уют. Карирани покривки, дървени свещници, еко елхичка с дървени играчки, подаръчни торбички от плат, декорация от естествеи материали, квилинг картички, аромат на измръзнал бор и  токущо изпечени канелени кифлички... Толкова топлина, толкова обич... Мисля, че когато имам дечица Коледата ми винаги ще е такава - коледна магия и много звезден прах от мечти!
    - свежарска Коледа - оранжево (с елементи на златисто или бяло)... Много свежо, наистина и топло и студено (ако е с бяло) и весело, като самата Коледа... Но не знам защо ми се струва малко неизискано за дневната ми. Някакси не виждам коледната си маса точно такава...
    - златен замък - нюански на златото - медено, бронз, кехлибар... до старо злато. Миналата година аранжирах коледната си маса в тези цветове... И блясъкът и ме засепяваше... Коледата ми беше наистина очарователна и незабравима... Коледна топлина!
    - микс злато - сребро - тази комбинация е много подходяща за настощящата Коледа, тъй като 2012 г. е високосна и е подвластна на Слънцето и Луната едновременно. Във високосните години е допустино да се носят заедно сребърни и златни бижута. А и колко блясък би имало в една такава аранжировка...
    - червено/златисто - класа, това са кралските цветове, които съм си оставила, за някога, когато ще бъда истински зряла и масата ми ще всява достолепие в многото ми усмихнати личица на деца и внуци.
    - студена класа - лилаво/бяло, зелено/бяло, нюанси на синьото до бяло. Аз лично не бих избрала може би никогата тази аранжировка, някакси ми се струва далечна от моята природа. Може би някъде за някакъв малък кът да, но не и за цялостна концепция. 
    - откачена Коледа - цикламено/бяло естествено, това си е моя цвят и помоему си е подходящ за през цялата години, за всички празници и за всички поводи. Обичам цикламено!!! Наричам си го цвета на щастието, защото когато нося цикламено, дори и тъжна, усмивката ми е като закована на устните ми.
    За себе си мога да кажа, че до сега не съм се отказвала от нито един цвят всичко от изброеното съм "намествала" все някъде в къщурката си, като внимателно съм зонирала цялата къща, за да не е свръх кичозно, но е и сега... Тази година всичко ще е различно, точно като мен. Избрах си в дневната да  реализирам снежната Коледа в бяло и сребристо, в унисон с интериора, коридора - златист замък, в оранжевата ми спалня - свежарска Коледа и може би нещо като коледната магия за другата спалня, но украсата там е под въпрос... Но основно ще се занимая с дневната - това е стаята, в която прекарвам най - много време. 
След като сме избрали концепция - цвят идва ред и на:
2. Форма на моята Коледа:
  - елха 
  - подарък
  - коледна звезда
  - коледна топка
  - снежинка
  - ангелче
  - глава на дядо Коледа
  - камбанка
  - еленче
  - ботуш
  - подкова 
  - бастунче
Когато се избере форма е хубаво да си намислим няколко ключови елемента от Коледната нощ (най - добре всички) да са релизирани в нея. Какво имам предвид - например при сервировката, може салфетките да са сгънати в тази форма, във всяка чиния да е поставено нещо в тази форма (миналата година поставих златисто ангелче във всяка чиния с пожелание в ръчичката му), може тортата да е с тази форма, както и някои от сладките, салатите да са декорирани с такива мотиви или направо в тази форма, преспапиетата с етикетчетата с имената на гостите да са такива, самите етикети да са изрязани в тази форма, халките на салфетките да са заменени с фигурка с избраната форма и каквото още се сетите... Това ще бъде етикета на вашата вечеря...
   Когато изберете вашите цветове и форма, е време да включите фантазията си и да поработите върху отделните елементи - какво може да се купи, какво може да се ушие, какво може да си изработите като украса, каква ще е вечерята - стъпка по стъпка, как ще е декорирана храната и според мен най - тежкото перо - сладките и тортата (за мен всички празници свършват с торта!). Аз си избирам и аромат за всяка Коледа - например канела, портокал, ванилия, крамфил, бор... Аз си купувам всякакви свещи по форма, но винаги с един и същи аромат, този, който съм избрала за годината, като освен свещите си взимам и ароматни торбички, които разпръсквам из цялата къща, етерично масло за аромолампи, както и ароматни цилиндри и пръчици... Само, че май все канела избирам... За мен Коледа е канела и меденки...хихиихих.
Хубаво е да изберете някаква флорална декорация - жива или суха, но аз лично не бих ги комбинирала, или едното, или другото. Намислям си и някаква игра или пък нещо като малка изненада за гостите ми, кратко и запомнящо се. За тази години ще е заскрежено дърво (което до петък трябва да е готово) на желанията, като всеки от гостите ми трябва да си вземе едно (по)желание от него и да го пази цяла година. Опаковам подаръците в избрания цвят, както и картичките към всеки подарък. 
По традиция украсяването на дома трябва да започне в началото на декември, до Никулден трябва всичко да е декорирано и домът ни да свети. Аз винаги украсявам или поне започвам да украсявам на заговезни (14.11), но тази година си спретнах предпразничен ремонт и украсата съм я отложила, за когато си и е времето (01.12), но за сметка на това...
   ... вече съм си създала график и работя по него (по дати! - ех, ама каква си ми запетайка, Карии) кога, кое трябва да съм свършила, тъй като плановете ми винаги са грандиозни и ... не ми е лесно да се вместя в някакви си 40 дни (дните за подготовка са дните на Рождествения пост). 
   Та така, аз отдавна съм замислила и разпределила моите задачки и вече няколко седмици сипя звезден прах из цялата къщурка - скоро един приятел ми каза "ако другата седмица беше Коледа - ти щеше да си готова... мнее, ти щеше да си фанатично готова"... А вие?

събота, 12 ноември 2011 г.

ТЯ

 Тя никога няма да почернее... 


 Празни недописани страници...
"- Няма никакво значение - каза той. - Никакво значение... Изобщо никакво значение!... Знаеш ли, обичал съм те повече от всичко на света... Наистина! Беше толкова силно, че ми трябваше много, за да го убия в себе си..." - Стайнбек, "На изток от рая" 

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Тръгвам си, за да остана...



And I wonder if you know, how it feels to let you go?


   Сърцето не е весела кръчна... не можеш да седнеш на бара усмихнат, да вдигнеш ръка и любов да поръчваш... Подпийнал и грейнал, със залитаща крачка, своята доза получил, надрусан за кратко, после гръб да обърнеш "пито - платено"...
   И ресторант луксозен не е - резервация за сърцето не ти е нужна и в менюто чувства не се продават!... С пари се купуват лесни любови, вещи, малките хора и кратките страсти... Пари се губят и се печелят, любовта обаче не се продава...
   Сърцето не е и олтар, коленичил пред него молитви недей отравя... Любов не се проси, любов се дарява...
   Сърцето не е приют за бездомни - милосърдно страдалци не би приело... Съжалението цена няма, но жалещия ограбва... Съжаленият също!
  Сърцето не е кораб, макар, че често пътува... Не можеш да вдигнеш платната и навсякъде да забиеш котва... Морякът знае, че след страшните бури следват спокойни морета,  но за сърцето спокойствие няма...
    Какво е сърцето тогава? Не знам, но знам, че го имам...
   ‎"Истината винаги остава, в пространството между умовете." Ама коя истина - моята, твоята, нашата, чуждата, красивата, грозната... Ооо да, нали тя - г-ца ИСТИНАТА беше една!!! Тръгвам си, за да остана...

Малкото, бедно, богато момиченце... "Прегърни ме"

петък, 4 ноември 2011 г.

"Непоисканите съвети на Ирония Съвременна", епизод първи или "Как да подредим масата си по етикет"



   Ех... Дойде времето и ироничното момиче да "дава акъли дразнещо"... И въпреки, че осъзнава, че не е гуро в сервировката, тя е решила да сподели макар и нищожните си познания с вас, току виж пък ви била полезна... А и много би се радвала да чуе критика, а защо не и някой да попълни празнините из проветривия и втори етаж (ъъъ, как се правеше злобната усмивка?).

   Започваме от масата - първо и много важно, масата се полира до блясък... Сигурно си мислите, кой ли ще я види... Ама вие ще си знаете, че тя е перфектна - също като вас и вечерята, която давате в дома си! След това идва ред на покривката - мацки гладете, знам, че е гадно (бляк!) и аз го мразя това гладене ужасно, но пък всеки път си повтарям, колко фитнес съм пропуснала през живота си и как "помпя" десен бицепс двадесетина минути гладейки. Добре е, ако сте избрали покривка от сатен или друга пързаляща се материя да сложите мека (най - добре памучна подложка) отдолу, а и тя би предпазила масата ви от неочакван хоризонтален полет на чашки и чашчици! Избирайки покривки не е лошо те да бъдат специално за вашата маса, демек ако масата ви е овал никога не слагайте правоъгълна! Покривката трябва да пада поне по 15 см от всички страни равномерно. Това е по етикет, но аз за себе си съм преценила, че 20 см са минимума. Аз сама си избирам платове и си шия покривки, такива, които на мен ми харесват - така мога да си ги съчетая с тишлейфове, хангели, както и подложки за сервиране. По принцип по етикет на официалната маса подложните за хранене са недопустими - те са част от американския тип столово хранене. Но избрани правилно аз лично си мисля, че никак не са излишни и допринасят за красотата на масата. 
   Идва ред на столовете... Смятам се сещате какво ще кажа (дразнеща иронична запетайка!) изтъркайте кожата със специален препарат, полирайте дървените части и ... сложете калъфи. Освен калъф нека има и тюлена, сатенена, органзена или каквато и да е откачена пандела... Нека е красиво, променете стереотипа, покажете фантазия... Дайде живот на масата си! Всички столове се подреждат на равни разстояния един от друг, като се подравняват и със срещуположните си. Оставете прилично разстояние между масата и стола, за да може с едно движение кавалерът да помогне на дамата си да седне удобно. 
   Нека подредим и любимите си чинии... Странно е, но винаги съм мечтала да имам много сервизи, всеки да си има своя история, всеки да си носи негов спомен, всеки да ми дава любов - само като го погледна... Сега разбирам, че Иронийка била аристократка, жалко, че не се е родила в центъра на Париж... Както казах аз слагам най - често подложка, центрирам я пред всеки стол, абсолютно равномерно, върху нея отново центрано се поставя подложната чиния (грижливо полиране!), като ръбът и трябва да е на 2 см от ръба на масата (сигурно си ме представяте с линията и как тревожно гледам горкия милиметър в плюс... тц, тц жалка картинка!)... С времето нито меря, нито пък винаги нареждам чиниите така, че да се налага подравняване, често поставям например квадратните чинии по диагонал и си спестявам доста страдания, но все пак съм длъжна да отбележа. Във всяка подложна чиния се поставя основна, а върху нея купа за супа (която често се заменя с дълбока чиния за супа или салата). Между всички тези чинии аз лично слагам салфетки, не съм сигурна дали така трябва, но е неприятно да слушам дрънкане на чинии по време на вечеря, а и за самите съдове е добре да не се опират едни в други. Чинийка за хляб (ако поставяте такава индивидуална) се поставя над вилиците в ляво. До сега дори и при вечеря за двама място за такава не ми е останало!
   Приборите - полирайте всичко преди да започнете да подреждате - няма нищо по красиво от изтъркани до блясък прибори! От дясно на чинията се подреждат първо ножовете с остриетата навътре, следват лъжици за различните хранения и ястия се поставят и различни големини. В случай на наличие на студено предястие лъжицата седи между двата ножа (спазваме реда на ястията). Аз лично нямам куфар с пълен комплект прибори, тъй като това, което е в главата ми едва ли ще го намеря някъде... По тази причина и никога не съм подреждала по няколко прибора от вид. Правилото е, че приборите се подреждат по реда на тяхното използване - от вън навътре, в зависимост от подбраното меню. Поставят се на 2 см от ръба на масата и перпендикулярно на нея и успоредно на чинията на 1 см от нея и един от друг. Вилиците се поставят в ляво на чинията на същите разстояния и отново по реда на използване. Всички лъжици и вилици се подреждат с изпъкнала си част надолу. В горната част на чинийката за хляб се поствя нож за масло (малък и заоблен), с острие към ръба на масата.  Малката виличка за десерт, както и лъжичката се поставят над и успоредно на подложната чиния, като виличката е под лъжичката с острие надясно, а лъжичката в обратна посока. На мястото на лъжичка може да стои нож, в зависимост от избрания десерт. Има правило, че ако за един десерт се ползват два прибора, по - близо до чинията се поставя този, който ще се ползва с дясната ръка. 
   Чашите, които сме полирали вече... Обикновено за по - официалните случаи се ползват чаша за бяло и червено вино, както и задължителната чаша за вода. Чашата за виното (най - често червено), което ще се консумира на вечерята се поставя на върха на ножа за съответното ястие. Чашата за вода се поставя диагонално от нея в ляво, а чашата за бяло вино диагонално в дясно (леко под) чашата за червено вино. Ако има и чаша за шампанско (напр. на Нова година) тя се подрежда в дясно леко под чашата за бяло вино. Чашите за кафе с чинийката се нареждат в дясно на ножа и лъжицата. Но кой има място за всичко това?! Често използвам помощна маса, на която подреждам всички необходими чаши и на основната маса поставям само чашите за алкохол и вода, тъй като ние българите не сме като хората и пием аперитивите си на масата за хранене... А етикета придава престъпен чар на всяка вечеря... Малките удоволствия водят до най - разтърсващите оргазми е казал народа и изобщо не се е объркал, но... толкова по случая.
   За една прекрасна вечеря имайте предвид, че салфетките трябва да са от плат и колкото и да са красиви, не ги жалете - това им е функцията. Често, когато си ги шия си взимам повече плат, шия по 8, че и по 10... Петната са кофти история, но пък вещоманията ми е ненадмината! За сгъването на салфетките може да погледнете в някоя детска книжка за оригами или в нета има доста предложения... Аз лично все нямам време, но мисля, че могат да се получат доста интересни неща, особено за тематични вечери. Салфетката няма точно определено място - може да е в чинията, както и в някоя от чашите или в ляво от вилиците. Можете да си измайсторите халки за салфетките, можете и да си купите... Мисля някой ден да си поиграя и да покажа някои от моите варианти в блога.
   Много симпатично изгледат и табелките или различните видове преспапиета (или всякакви импровизацийки) с имената на гостите. Тяхното място е централно над десертните прибори. Помнете, че ако поставяте цветя и свещници, те не трябва да пречат на погледа, т.е. трябва да са под нивото на очите (чест пропуск, но нали обичам сребърни старинни свещници!).
    Последно - декорирайте масата си, използвайте леки и ефирни материи, камъчета - дребни, едри, цветя, свещници, дори пайети или каквото мислите, че би било симатично... 
    В заключение бих ви казала: Забравете етикета и се забавлявайте, наредете всичко така, че като видите масата да виждате себе си, дайте и любов и тя ще е най - красивата,  също като вас!
  
Ето и някои мои маси - несъвършени, точно като мен :)))
    

















































четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Различните - различно се обичат

   ...Различна съм... и шарена, и дива... И цветна, и черно - бяла картина. Недовършен стих и римувана строфа... Непредсказуема, нелогична, трудна, дори нерешима задача...И хикса, и игрека  в неопределена система...Излишно весела, пресилено тъжна... Безлична и обезличена, но винаги горда... Размазан грим и изгладена риза... Африка и Антрактида... И грозното пате и белия лебед... Библейски канон и ерес отровна... Подредена къща и цигански табор... Константа и вектор с начало, но без посока...Изморен амбулантен търговец и пияница в кръчма... Грешна посока и компас - спасител... Покорна, но неукротена... Изгубена, намерена, но неоткрита... Твоя, чужда, обща... Желана и отхвърлена след употреба.... Отворена, прочетена, но неразбрана книга... Погребана, но изпълзяла жива... Нежна магия и природна стихия...Съвършена и съвършено грешна... Различна съм... а колко всъщност съм еднаква...  Живеят в мене всички други и всяка има свой спектакъл, човешка жажда за изява! И най вече - каквато съм, такава!!!
   Обичай ме - не казвам, че е лесно - различните - различно се обичат!




вторник, 1 ноември 2011 г.

Мисия: "Моята Коледа"

   Както стана ясно вече джуджето се е размечтало за топлината на Коледа още през октомври. Въпреки, че съм застанала по средата на едно голямо кръстовище и чакам регулировчика в сърцето ми да вдигне някоя от ръцете си в "моята" посока и неяснотите са ми в повече... Мисълта за Коледната нощ не ме оставя на мира... Може би тази година няма да посрещна Рождеството в уюта и комфорта, на които съм свикнала, може би мястото ми не е в средата на грижливо подредената маса с десетки старателно изкулинарствани лакомства, може би няма да съм и с цялото си семейство, което толкова обичам, може би дори няма да съм и с тези, с които искам, може би пък самотно ще си щракам по клавиатурата, пишейки поредната иронично - съркастична реалност изпод периферията... Но Коледа е в сърцето ми, там където е била винаги... Затова и си позволих да напиша тази статийка, да дам няколко непоискани съвета (в следващите статии) на тези, които носят красотата на празника в сърцата си, тези които обичат семействата си и желаят да превърнат нощта на Коледа в тяхната малка и щастлива, бляскава приказка.
   По принцип за мен е важно, когато някой е в домът ми да го накарам да се почувства като част от семейството ми, да усети моя свят като негов. Всеки домакин би могъл да превърне една   обикновена вечеря в необикновена, дори един обяд, та даже и закуската, могат да бъдат конфигурирани, така че да предизвикат една щастлива усмивка. Никой няма да ви се разсърди, ако не сте украсили масата, нали така?! Но пък от друга страна красиво подредената маса е комплимент за всеки гост, колкото и неглижиран да е той. Естествено красивата маса е нищо, без вкусната домашна храна, а храната не е лошо да бъде украсена разумно и практично отново с храна :))) - демек лек карвинг, посилен за всеки кулинарен дилетант като мен и като вас. Трябва да си направим стройно меню - за всяка най - обикновена вечер с приятели това не е особено сложно - залага се на 4 степенна (понякога и 5 степенна) схема - салата, предястие, основно и десерт, но когато говорим за Коледа или по точно нощта срещу Коледа (24 срещу 25 декември) нещата са доста по - сложни. Първо, защото 24 декемри е Бъдни вечер и това е финала на Рождествения пост и до полунощ се спазва постно меню, а след това специално в моя дом по традиция си разменяме подаръчета, вдигаме алкохолен тост и опитваме от вече непостната си трапеза. Та така - трябва да се приготвят нечетен брой постни ястия, след това традиционно 4-5 степенно блажно меню, като аз на последната стъпка залагам на огромен брой домашно приготвени сладкиши, които поглъщат малко над седмица време за приготвянето им. По храната за сега толкова. Да помислим за украсата. В домът си бях установила следната традиция - украсяването стартира на 14.11 (заговезни), заедно със самия пост. Защо ли? Ами защото искам да имам стимул, искам всеки ден да добавям, да допълвам, да индуцирам коледен дух, настроението ми да ескалира, фантазията ми да работи - подавам и малко блясък и тя започва да  твори на "макс". Разделях домът си на кътове, тъй като съм с циганско сърце и не мога да се откажа от нито един цвят, а не обичам кич - паради, просто зонирах украсата и така получавам "пълно щастие". Винаги спазвам коледния завет да купувам по нещо ново за празника, винаги изработвам по нещо, винаги си шия нова покривка и всички аксесоари около нея (салфетки и халки за тях, подложки, преспапиета с имена на гостите...). И да не забравя, всичко гарнирах с огромни дози обич към всеки детайл, не спирах да виждам в главата си усмивките на близките ми, от това какво по - голямо щастие?!
   И в този дух... Заключението ми е, че аз съм звършен коледоман, нещастен пътешественик, неволно минаващ през чуждото щастие... Но нека помечтаем заедно и да се посмеем на "Непоисканите съвети на Ирония Съвременна" - http://vbox7.com/play:1f451ec8!

Да върнеш лентата "обратно"

  
    "Понякога стоя и си мисля, а понякога просто си стоя" - казал Мечо Пух... Но Пухчо вече е голям и знае, че бездействието е пагубно за човека и моменти свободни от мисъл са изгубени мигове. Мислили ли сте си, че ако животът ни протичаше на обратно би бил по - хубав, може би не чак толкова "интересен" и шарен, но пък доста по - разумен и спокоен. Не можеше ли да се родим големи, мъдри, стари и "остарели", грохнали и немощни, изморени, наранени, родени в грешки? Старци с бъдеще на деца. Живеейки да се подмладяваме, да не се налага да правим равносметки ден след ден, да не чакаме следващата си грешка, защото грешките ще бъдат минало??? Не би ли било хубаво тепърва да се влюбим, да градим съзнателно, да правим изборите без обременеността на фактор "време", да чакаме изгрева вместо залеза. На финала да сме чисти и невинни деца, улисани в игри да си заминем, ангелчета... Но може би практично Господ е направил животът да тече от детство към старост... Как да сложиш в ковчег дете, незнаещо защо животът е живяло, така неопетнено, непрекършено от бури и от слънца неизгорено?! Аз вярвам, че животът си тече тъй както трябва - като красив, безсмислен водопад и всеки човек се ражда буйна, извисена капка и умира в стремежа си да полети, утрепана от хилядите си съседни капки... Две безмълвни капки бяхме аз и ти...


Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без крaсиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,
тя вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?...
Аз вярвам в мълчаливата любов.