Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Тръгвам си, за да остана...



And I wonder if you know, how it feels to let you go?


   Сърцето не е весела кръчна... не можеш да седнеш на бара усмихнат, да вдигнеш ръка и любов да поръчваш... Подпийнал и грейнал, със залитаща крачка, своята доза получил, надрусан за кратко, после гръб да обърнеш "пито - платено"...
   И ресторант луксозен не е - резервация за сърцето не ти е нужна и в менюто чувства не се продават!... С пари се купуват лесни любови, вещи, малките хора и кратките страсти... Пари се губят и се печелят, любовта обаче не се продава...
   Сърцето не е и олтар, коленичил пред него молитви недей отравя... Любов не се проси, любов се дарява...
   Сърцето не е приют за бездомни - милосърдно страдалци не би приело... Съжалението цена няма, но жалещия ограбва... Съжаленият също!
  Сърцето не е кораб, макар, че често пътува... Не можеш да вдигнеш платната и навсякъде да забиеш котва... Морякът знае, че след страшните бури следват спокойни морета,  но за сърцето спокойствие няма...
    Какво е сърцето тогава? Не знам, но знам, че го имам...
   ‎"Истината винаги остава, в пространството между умовете." Ама коя истина - моята, твоята, нашата, чуждата, красивата, грозната... Ооо да, нали тя - г-ца ИСТИНАТА беше една!!! Тръгвам си, за да остана...

Малкото, бедно, богато момиченце... "Прегърни ме"

2 коментара: