Когато слънцето забрави за мен, когато мъглата и влагата станат ежедневие... очаквате да кажа, че се депресирам нали?! Но, нее исках да ви кажа, че си мисля, че е време за Коледа! Когато споделя тези си мисли с приятелите си обикновено срещам изумените им погледи, но учудването и леката насмешка вече не ме карат да си мисля, че нещо не ми е наред... Аз чакам Коледа с нетърпение - обичам блясъка и магията и, вярвам във вълшебствата и чудесата и, старая се да я направя изтинска и свята, такава каквато е тя в сърцето ми. Рано ли е за Коледа през октомври? Ами не, не е! Първо, за да направя празника истински имам нужда от много време за планиране, подготовка и реализация. И второ - за Коледа никога не е рано, защото всеки ден може да е Коледа - винаги е подходящо да поканиш чудесата в дома си!
Много ми се иска тази година да направя празника различен. От известно време си събирам разни рецепти, нови неща, които да опитам, но някак това не ме ентусиазира много. Разглеждам си стари "коледски" снимки, но се чувствам изчерпана. Иска ми се нещо различно в интериора, подредбата, сервировката, декорацията на масата, та дори и в самата храна... Все още мисля, разглеждам и подреждам на ум, но... за сега не съм измислила нищо качествено :))). Нямам вдъхновение, но знам, че скоро ще имам толкова идеи, че ще се чудя от коя да започна!
Може би някой е откраднал настроението ми или просто фантазията ми си замина заедно с разплаканото момиченце... Но пък на ум ми идва и една не толкова деликатна мисъл - когато имаш златни ръце, не е от значение къде са завряни и все ще се справиш някакси! Не е зле за човек с хронична липса на самочувствие, бих казала накрая хахахахах...Start the party!
Няма коментари:
Публикуване на коментар