Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

петък, 28 януари 2011 г.

Езотерика - пътят на вътрешно познание и духовно израстване

Езотеризъм (от гръцки означава "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. Езотеричното учение е предназначено за определен кръг хора и представлява (тайно) предаване на знания от всякакъв характер.

Езотериката като вътрешно познание се приема единствено от хората, които преследват духовното си развитие. Това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Езотериката ни учи, че всеки сам е отговорен за собствената си съдба. Напредването в духовното познание задължително е съпътствано с промяна в начина на живот. В този нелек път на вътрешно познание и израстване, можем да използваме окултните науки.

Крайният етап от езотеричното развитие е постигането на истината и пълното й реализиране в собствения ни живот. Истината е само една и тя е независима. Едно от най - известните езотерични учения е учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).

Езотериката е стара колкото е стар светът. От зората на човешката цивилизация тя съхранява сбора от знания за Вселената и човека. Те не зависят от времето, никога не остаряват, не могат да бъдат поправени или осъвременени. Езотериката ни учи, че овладяването на знания е вътрешен процес на съзнанието или "Истината е винаги тук, но пътя до нея трябва да се извърви самостоятелно от всеки един човек."

Сега за пътят... Спрях се на една беседа на Дънов за средствата по пътя на познанието и усъвършенстването... Мисля, че средството е едно и то е ЛЮБОВ...

"Та казвам, без Любов животът не може да се поправи. Пита ме един какво трябва да прави. Казвам, аз ще ти кажа: ще започнеш с Любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Второ, ще започнеш с Любов към ближния. Третото положение: ще дойдеш до Любовта към себе си." Учителя

За себе си сама съм преценила, че въртележката трябва да се завърти в обратен цикъл... Въпреки, че според Дънов, човек приема любовта от Бога, предава я на ближния...и тогава достига себе си... Човек сам може да прецени накъде да завърти собственото си колело, както казах по - горе всеки е отговорен за съдбата си... Нека поговорим за любовта към себе си - до колко тя е важна за вътрешния ни мир и трябва ли да вървим към постигането и...

Понякога си мисля, че на хората, които не се анализират и не си правят равносметки им е по-лесно. Въпреки това не спирам да се вглеждам в себе си всеки ден. Мисля също, че хората, които нямат идеали и цели (ориентирани към духовно израстване) живеят по-спокойно. Въпреки това, не се отказвам в търсенията си... Но докъде са ме довели самоанализите, равносметките, хилядите изисквания към себе си, които се множат всеки ден, и всяка постигната цел е начало на поне две нови... От толкова много мисли за промяна забравих, че трябва да обичам себе си, да виждам и оценявам всяка своя крачка, да се радвам на това, което съм, да живея в мир със себе си...Често си повтарям поредната "умнотия", която съм прочела някъде си: "Никога не позволявайте на това, което сте били да ви попречи да станете такива, каквито бихте искали да бъдете! - т.е. простете си и се обичайте! Да, доо - бре, но как!? Къде е грешката ми? Може би искам прекалено много от себе си? Нее! Просто както при повечето хора, така и при мен с пълна сила важи схващането, че "човешкото око е нанаситно"... От известно време си мисля, че грешката е в склонността ми да не забравям нищо, да трупам прекалено много минало в главата си, да си правя безкрайно дълги лирични отклонения в "света на мечтите" за някога... И най - важното, че не си прощавам отминалите грешки, дори и поправени донякъде, а продължавам да "цикля" по тях....

Осъзнах, че само ние самите споделяме какви са положителните и отрицателните страни на едното или другото решение... Всяка постъпка, цел, постижение, та дори и грешка си има положителна страна и именно нея трябва да виждаме. Разбрах, че важното е да вървиш съзнателно към промяната всеки ден, да се стараеш всяка крачка да е в правилната посока или поне да вярваш, че е така... Пътешествието би било по - приятно с мисълта, че вървиш към истината, хармонията и личната си любов...

Аз все още не съм открила "рецептата" против моето "заболяване"... Не спирам да търся...Всеки ден е начало... Всеки ден е крачка... Посоката е само една... Смело напред!

За разлика от точките в животът си, добре се справям с точките в душевните си излияния... Обичайте себе си и си прощавайте!!!

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок,
ти бъди дребен храст, но бъди
най- прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.

Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева
покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен, но това
да е кленът- мечта на реката.

Няма как да сме все капитани- моряци
да станем, пак нужни сме, значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
просто всеки си има задачи.

Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа.

Дъглас Малок



Няма коментари:

Публикуване на коментар