Дефинирай любовта

"Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен."

 Зигмунд Фройд

   Ами сега! Не е лесно - всеки говори за нея, но никой не може да я дефинира, защото любовта не е константа, тя е различна за всеки човек. И не само, тя е различна всеки път - без значение колко пъти се влюбваме - винаги е различно. В любовта не трупаме опит, дори наранени вървим към нея, прегръщаме я страстно и търпеливо зачакваме елиминацията, нещо като бавна, мъчителна, предизвестена смърт. Любовта е трагична, разпиляна върху множество обекти, разконцентрирана и отвлечена.  

  Любовта е непостоянна, низ от привличане, страсти, завоевания - пак, отново и още веднъж. Може би и затова глаголът за любовта е "влюбвам се"... Не ви ли звучи като нещо краткосрочно, леко преходничко, нетрайно и дори е малко тъжен според мен или по - скоро обречен... Любовта е задънена улица, която все пак те води някъде... под табелата "STOP" например... В момента, в който се почувстваш щастлив, някой те хващата за ризката и те връща точно там, където ти е мястото - под "STOP" - а. 

   Но я да си помислим за обичта - уверена, постоянна, асоциирам я с искреност, уважение, нежност, съучастничество, усещане за бъдеще. В нея има живот, макар и не толкова вълнуваща и дива, обичта е достъпна.
   Платон разказва, че някога половете не са били два, а три. Този третият, наречен андрогинен е съчетавал и мъжкото, и женското начало. Андрогините са били силни и смели същества - с четири крака и четири ръце, с една глава с две лица, разположени в противоположни посоки. Тези силни същества решили да се опълчат на боговете на Олимп. Според историята, разказана от Платон (речта на Аристофан в "Пирът"), Зевс научил за плана им и решил да ги накаже, като заповядал да разсекат телата им на две половинки - мъжка и женска. Така сломил андрогините и обрекъл човека на вечен копнеж по изгубената си половина, безизходна жажда за съединение на половете. И така според Платоновата история - човек е половинката от едно цяло, живееща и вечно търсеща другата си част - подобно на "еш" - а (помните ли?). "Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялост има названието любов.", заключва Аристофан в речта си.
   Ако четем и вникнем не само в Платоновия мит, но и в много други автори, опитали се да дефинират любовта, ще видим два вида любов, различни по същност, различни и по дефиниция. Тази божествената, водеща към съвършенство (чрез мистичното сливане на половете) обич и тази вулгарната, егоистичната  разрушителка - любовта. Даден ни е избор - да създадем една съвършена индивидуалност от двете половини на цялото (чрез обичта) или множество несъвършени индивидуалности (чрез любовта и влюбванията). И ако заменим сега думата "индивидуалност", с думата "връзка", можем да си отговорим на въпроса защо не всеки човек, е длъжен да създава семейство, за да се нарече нормален! Малко странни разсъждения, но цитатът на Фройд все пак е целенасочено подбран за мото на публикацията!
   Истинската обич е неизменно лична, тя е онова духовно сливане на двете индивидуалности в едно съвършено цяло, което може да покори вечността, намирайки себе си в другия.