Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

"Оптическо приближение на абсолютно черно тяло"


Случи се нещо... Утринният дъжд опроверга твърдението, че не може да се разбие това, което вече се е разпаднало... Може и то как!!!

Разпиляната прах крачеше самотно към мястото, което е неин подслон за разбити мечти... Морето поглъщаше мислите на хаоса, тишината потъваше сама в себе си...Нямаше го дъждът, слънцето нагло пъплеше върху разпиляната прах и се мъчеше да слепи нищото. Тихо вълните чертаеха пътя на гаснещите въздишки, удавени в празнотата на прахта...Готова отново да облегне глава на собственотo си рамо, разпиляната прах усети протегната към нея ръка. Вцепени се, тишината бе нарушена, само с един загрижен поглед...тя мразеше това...Ръката прегърна прахта и мълчаливо прошепна с очи: "Обичам те, не си сама..." Прахта плашливо облегна рамо върху ръката и за първи път осъзна, че единственият пристан е нейното начало...Физически и психически бе залепена от този, на който принадлежеше и винаги щеше да принадлежи...

Дъждът и слънцето продължаваха да се сменят, еднакво очарователни и измамни...Но ръката - началото си стоеше там - когато прахта вървеше, ръката беше до нея, когато падаше, ръката я носеше на рамо...

Обичам те! Благодаря ти, че ме научи да обичам (с думи, с постъпки, с усещания, поглед...) хората, докато все още са до мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар