Млада съм и съм стара... едновременно! Странно как годините "отвън" и "отвътре" могат да се разминат във времето осезаемо. Вечната битка между "тялото" и "душата", война без победители, всички са губещи, жалка историйка. Не е ли това най - голямата спънка за хармонията - ти си, а всъщност не си ти???
Колко пъти желанията на "тялото" са принизявали "душата" ти? Колко пъти скрупулите на "душата" ти са ограничавали "тялото"? Удовлетворение - никакво, поуки - никакви!
Надраствайки телесните си желания, човек обикновено си мисли, че се извисява, но така ли е? Дали често не се връща назад, преглеждайки старатено спомените си... Затваряйки очите си, спираш ли да виждаш?
Следвайки желанията на тялото си, не нараняваме ли душите си, не прегазваме ли себе си, вътрешния си мир? Заглушавайки звука на мислите си, спираш ли да чувстваш вината отвътре?
"Нещата не са добри и лоши, само мислите ни ги правят такива." Ако мислим положително (по - скоро дори утвърдително) за нещата, които правим или желаем дали ще намерим хармонията? Ако си прощаваме сами на себе си ще синхронизираме ли развитието си "отвън" и "отвътре"?
Млада съм - "отвън" и "отвътре"... Когато науча отговорите... ще съм стара - "отвътре" и "отвън"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар