"Голата" или "Красивата"

"Красотата е навсякъде, просто трябва да имаш очи, за да я видиш!"... Но понякога широко затворените ми очи не виждат нищо, колкото и да ми се иска... Очите, сърцето и душата ми са еднакво затворени към света и всичко в него...Гледам и не виждам, слушам, но не чувам, искам, но не мога, мечтая, но не трябва, преживявам, но не чувствам, живея, а не искам да съм жива...Има една мисъл на Стайнбек, че "в истината има повече красота дори, когато красотата е отвратителна"....Но красотата на истината винаги е отвратителна... Тя винаги е болезнено грозна, еднакво неразбрана, нежелана, и за съжаление тя е различна за всеки... Въпреки, че истината е една, минавайки през различните хора, тя се пречупва като светлината преминала през Нютоновата призма и се разлага в цветния спектър - влиза бяла, а излиза пъстра... Като дъга, но не такава, на която да се зарадваш... Грозна, както и самата истина... Истината на всички души - проста и елементарна, с блясъка на илюзията и с измамата на играта... Странното е как човекът може да превърне и най - простото нещо в необятен лабиринт... Който и да попиташ всеки би казал, че мрази да го лъжат... Нали така?!? И ти мразиш лъжите... Защо тогава никой не иска да чуе истината, каквато и да е тя... Защо се обиждаме, намразваме, обръщаме си гръб... Какво променя това? Истината си е истина, или я приемаш или не... Колко просто и колко сложно...
Какво се случва, когато обаче вместо голата истина, чуеш красивата лъжа? По - добре ли се чувстваш от нея? Колко пъти си лепил душата си след нея? Залепваш ли нещо изобщо...Останало ли е нещо за лепене? Какво е лепилото и колко пъти може да се залепят парченцата? Красиви ли са веднъж строшени и след това лепени предметите? А ако душата ти е чаша, която някой троши ежедневно, след година лепене как изглежда тази чаша? А след няколко години, след един цял живот... Няма неранени хора, всички сме счупени чаши... Как очакваме тогава да сме добри, да сме чистсърдечни и истински... Как сутрин ставаме с нови надежди в тази безнадеждност, как позволяваме да ни чупят всеки път, как вярваме отново и отново, как завъртаме колелото си всеки ден от начало?
Искам да знам отговорите... Но ако ги знам, сигурно щях да искам да ги забравя...

Споделено: "Дисекция на Човешката душа"

"И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните...

О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.

Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?

Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...

Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...

Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...

Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...

Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!

И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...

И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!

Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията и, поработете с нея, вложете малко усилия...

И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, нека ви боли пак, наблюдавайте...

Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...

В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!

А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!"

Сладка пауза: Мъфини с кафе

       Днес реших да се поглезим с една от любимите ми рецепти за мъфини. Тъй като е седмия ден от житния режим на Учителя, аз ще се почерпя подчертано виртуално, а за всички останали...Bon Apetit!!!

       Историята на мъфините започва във Великобритания. От средата на 20 - век малките кексчета се разпространяват не само в Европа, но и по целия свят. Произходаът на думата мъфин е спорен. Наименованието на малкото кексче (не рядко наричано "две хапки удоволствие") произлиза или от френското moufflet, което значи мек хляб или от немската дума muffle, което е име на вид торта. Стиловете в приготвянето на мъфини са два - американски и английски. При приготвяне на мъфини в английския им вариант се използва мая като набухвател, а в американския - бакпулвер, сода бикарбонат, а най - често и двете.

Продукти за форма от 12 мъфина:

¾ чаена чаша захар

1 яйце, на стайна температура

125 гр. масло

½ чаена чаша силно кафе

2 ч.л. инстантно кафе

1 1/3 чаена чаша брашно

1/3 чаена чаша какао

1 ч.л. бакпулвер

½ ч.л. сода за хляб

1/3 чаена чаша кисело мляко, разбъркано с няколко лъжици вода на айрян, така че общото количество да стане ½ чаена чаша

3 прахче ванилия

филирани бадеми за поръсване

Как да си приготвим 12 сладки мъфина:

1. Инстантното кафе се добавя към свареното кафе и се разбърква, докато се разтвори.

2. В купа се разбъркват с миксер маслото и захарта, докато станат на пухкав крем. Добавя се яйцето и се бърка докато съставките се хомогенизират.

3. В друга купа се разбърква кафето, айряна и ванилията.

4. В голяма купа се пресява брашното, какаото и набухвателите.

5. Брашното се добавя на 2 части към маслото като се редува с прибавяне на кафето с мляко и се разбърква до хомогенизиране.

6. Сместа се разпределя между формичките за мъфини, предварително застлани с кошнички за мъфини. Отгоре мъфините се поръсват с филираните бадеми.

7. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 25 - 30 минути. (ако се използва турбовентилация печете на 160 градуса).

Езотерика - пътят на вътрешно познание и духовно израстване

Езотеризъм (от гръцки означава "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. Езотеричното учение е предназначено за определен кръг хора и представлява (тайно) предаване на знания от всякакъв характер.

Езотериката като вътрешно познание се приема единствено от хората, които преследват духовното си развитие. Това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Езотериката ни учи, че всеки сам е отговорен за собствената си съдба. Напредването в духовното познание задължително е съпътствано с промяна в начина на живот. В този нелек път на вътрешно познание и израстване, можем да използваме окултните науки.

Крайният етап от езотеричното развитие е постигането на истината и пълното й реализиране в собствения ни живот. Истината е само една и тя е независима. Едно от най - известните езотерични учения е учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).

Езотериката е стара колкото е стар светът. От зората на човешката цивилизация тя съхранява сбора от знания за Вселената и човека. Те не зависят от времето, никога не остаряват, не могат да бъдат поправени или осъвременени. Езотериката ни учи, че овладяването на знания е вътрешен процес на съзнанието или "Истината е винаги тук, но пътя до нея трябва да се извърви самостоятелно от всеки един човек."

Сега за пътят... Спрях се на една беседа на Дънов за средствата по пътя на познанието и усъвършенстването... Мисля, че средството е едно и то е ЛЮБОВ...

"Та казвам, без Любов животът не може да се поправи. Пита ме един какво трябва да прави. Казвам, аз ще ти кажа: ще започнеш с Любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Второ, ще започнеш с Любов към ближния. Третото положение: ще дойдеш до Любовта към себе си." Учителя

За себе си сама съм преценила, че въртележката трябва да се завърти в обратен цикъл... Въпреки, че според Дънов, човек приема любовта от Бога, предава я на ближния...и тогава достига себе си... Човек сам може да прецени накъде да завърти собственото си колело, както казах по - горе всеки е отговорен за съдбата си... Нека поговорим за любовта към себе си - до колко тя е важна за вътрешния ни мир и трябва ли да вървим към постигането и...

Понякога си мисля, че на хората, които не се анализират и не си правят равносметки им е по-лесно. Въпреки това не спирам да се вглеждам в себе си всеки ден. Мисля също, че хората, които нямат идеали и цели (ориентирани към духовно израстване) живеят по-спокойно. Въпреки това, не се отказвам в търсенията си... Но докъде са ме довели самоанализите, равносметките, хилядите изисквания към себе си, които се множат всеки ден, и всяка постигната цел е начало на поне две нови... От толкова много мисли за промяна забравих, че трябва да обичам себе си, да виждам и оценявам всяка своя крачка, да се радвам на това, което съм, да живея в мир със себе си...Често си повтарям поредната "умнотия", която съм прочела някъде си: "Никога не позволявайте на това, което сте били да ви попречи да станете такива, каквито бихте искали да бъдете! - т.е. простете си и се обичайте! Да, доо - бре, но как!? Къде е грешката ми? Може би искам прекалено много от себе си? Нее! Просто както при повечето хора, така и при мен с пълна сила важи схващането, че "човешкото око е нанаситно"... От известно време си мисля, че грешката е в склонността ми да не забравям нищо, да трупам прекалено много минало в главата си, да си правя безкрайно дълги лирични отклонения в "света на мечтите" за някога... И най - важното, че не си прощавам отминалите грешки, дори и поправени донякъде, а продължавам да "цикля" по тях....

Осъзнах, че само ние самите споделяме какви са положителните и отрицателните страни на едното или другото решение... Всяка постъпка, цел, постижение, та дори и грешка си има положителна страна и именно нея трябва да виждаме. Разбрах, че важното е да вървиш съзнателно към промяната всеки ден, да се стараеш всяка крачка да е в правилната посока или поне да вярваш, че е така... Пътешествието би било по - приятно с мисълта, че вървиш към истината, хармонията и личната си любов...

Аз все още не съм открила "рецептата" против моето "заболяване"... Не спирам да търся...Всеки ден е начало... Всеки ден е крачка... Посоката е само една... Смело напред!

За разлика от точките в животът си, добре се справям с точките в душевните си излияния... Обичайте себе си и си прощавайте!!!

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок,
ти бъди дребен храст, но бъди
най- прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.

Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева
покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен, но това
да е кленът- мечта на реката.

Няма как да сме все капитани- моряци
да станем, пак нужни сме, значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
просто всеки си има задачи.

Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа.

Дъглас Малок

Споделено: Молитвата на Екзюпери - наръчник за реалността, събран в лист хартия

На скоро попаднах на нещо наистина интересно за мен в духовен план... Аз съм човек, който обича да се крие под смешната маска на мечтите си, смешна защото зад "усмивките" на всички ни се крият сълзи... Както всеки човек и аз често търся промяната - но тази в себе си, която е най - трудна... Не веднъж съм се опитвала да формулирам сама пред себе си какво точно искам от мен самата, от живота си, от човека до мен, от приятелите и семейството си... Когато прочетох тази молитва на Антоан дьо Сент - Екзюпери, аз прочетох най - съкровените си мисли, добре синтезирани, като един обикновен читател на вестник. Мисля, че след прочита много по - добре осъзнавам смисъла на една от любимите си фрази, а именно: "Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания." Оставям на всеки сам да прецени думите по - долу...

Антоан дьо Сент - Екзюпери - "Молтива"

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Може би най - важния урок, който научаваме живеейки е, че колко и да се променяме, не можем да избягаме от себе си... А и ако можехме... Има ли нещо по - лошо от това да изгубим себе си?!?