Проектът "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ"

                                                                                       "... Не говори! Танцувам сам, макар и с теб!"

   Проклет е този, който е скрил любовта си от света, от другия и от себе си! Проклета да и самата ирония съвременна...

  Неотдавна ми разказаха увлекателна история за една изстрадана голяма любов, която търпеливо е преборила времето и сега цъфти, макар и позакъсняла, през есента. Исках да се запозная с историята от извора, макар че не обичам да се ровя в чуждите лабиринти. Та успях де :), бих я разказала и на вас, за да разберете нездравото ми любопитство, но толкова ме смрази красотата на това, което видях с очите си, че бих искала да я запазя за себе си... 

    Преди няколко дни обаче ме зарадва едно съобщение оставено ми в социална мрежа. Една пак толкова прекрасна история, стопирана за около десетина години, която в момента се дописва... Прекрасно! Както ми разказваше изпращача на съобщението: "За любовта времето е спряло! Тя започна точно там, където беше спряла преди десет години." Носталгично се усмихнах, прочитайки края. Човекът с писмото ме помоли да изработя подарък за главната героиня, нещо слънчогледово - слънчево, като нея. Как да не помогна на любовта? Все едно някой нави с ключе пружинката на креативността ми и зарових нос в слънчогледовите си фантазии.

    Та снощи стартира проект "Слънчогледите". Закипя живот в работилничката на мечтите и Ирония най - сетне се усмихна вътрешно. 

   Реших да направя стъклопис на един буркан, на него да завържа плочка от солено тесто с надпис "Любовта е..." и вътре да натъпча папиросчета с думи, които я описват. "Любовното бурканче" смятам да скътам в една кутия за обувки от моите. И естествено да направя картичка с едно трогателно пожелание, което да бъде препрочитано често... Всеки елемент от подаръка трябва да съдържа някакво слънчогледче. Мисля си да направя и букет - изненада от бонбони, но него, ако имам време.

   И снощи започнах... Направих лист домашна рециклирана хартия, тъй като исках да го залепя в ъглите на подаръчната кутия. След това направих състарен и напукан декупаж върху капака на кутията със слънчогледи, добавих и рециклираната, леко позлатена хартия в два от ъглите на кутията, облепих стените и в оранжев тапет. Вътре за разкош поставих малко оранжев сатен, за да му е удобно на "любовното бурканче". Замислих каква ще ми е картичката - на пръв поглед идеята ми е доста проста - лицето и ще е максимално чисто, а вътре - пълно с изненади, всъщност като самата любов. 

   Да ви покажа кутийката си и да изчезвам да работя, че любовта достатъчно е чакала... Как обичам да е влюбено, само ако знаете!

 За сега картичката е само това, нещо като вътрешност, ще помисля над корицата и...

Това ще е окончателния вид на картичката ми - слънчева и весела отвсякъде, може би така е по - добре. Показвам и бурканчето, но и при него първоначалната ми хрумка отпада и сега трябва да поработя над пълнежа му. Но определено стана много слънчогледов :)))).
  

 Надявам се да съм ви позабавлявала с домашните си труд и творчество! Слънчогледов ден от мен, слънчогледчета!

 П.С. Вече е почти 3 часа посред нощ... Ама ентусиариазираното слънчогледче току що привърши пълнежа на бурканчето и бърза да се похвали :)))).

 Време е да придърпам тъжната музика там, където и е мястото - на опашката и да се порадвам на факта, че въпреки "негатива", в който живея(ем), все още намирам неща, които ме карат да съм жива по 20 часа в денонощието! Благодаря на виновниците! Напред към новите задачи!