Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

събота, 4 февруари 2012 г.

Поздрави от с. Ягодино - РОДОПСКИ ПАТАТНИК


   Късна пролет... Преди две години реших да осъществя едно пътуване с мама някъде из България. Дестинацията е Родопите - с. Ягодино, в близост до прочутата Ягодинска пещера (уникално местенце!), Смолян, Дяволското гърло, Девин, Широка лъка. Първата вечер нощувахме в с. Ягодино в малък семеен хотел, собственост на младо семейство помаци. Учудващото е, че целият хотел, заедно с механата се стопанисваха от едно четиричленно семейство! Селцето е мъничко, не повече от сто и петдесет - двеста души, няма обособени улици, но е толкова натурално и чисто, че ти идва да се сгушиш в уюта му и да забравиш за света наоколо...
   И така настанихме се в малката мансарда на последния етаж, пропита със свежестта на дървесина. Не мога да ви опиша чистотата и реда, които царяха в малката планинска къщичка... Типично по градски последваха час - два гласене, все едно с мама се канехме да ходим на абитуриентски бал. И ето най - накрая вече бяхме в механата на приземния етаж...Е не е кой знае какво, не е битов стил (който чистосърдечно признавам, че не обичам особено), не е и изчистената модерна обстановка, по - скоро една по - съвременна форма на столова! 
     Признавам си, веднага грабнах менюто и се зарових в него, като едно примерно прасе (хахаха). Винаги, когато ходя в различен край на България искам да опитам нещо традиционно за него като кухня... И така стигнах до родопските специалитети... Нали съм фен на картофките веднага бях готова - ще вечерям "Родопски пататник" и салатка от смилянски боб с домашна лютеничка! Мама избра прясна пастърва на скара (разумен избор както винаги, тя е войник и никога не се отпуска с калориите за разлика от мен!). Поръчахме и зачакахме вечерята... Не след дълго всички получиха ястията си и само аз си седях все още "на чисто". Нетърпеливо попитах домакинята за пататника си. С голямо учудване разбрах, че освен, че тя сама приготвя храната за целия ресторант, всичко се прави в момента и на място и ще се наложи да почакам около час! Всъщност повече се зарадвах от този факт! И така след час наистина пред мен стоеше уникално вкусен, домашно приготвен на сач мечтания пататник... Ех, дали веднага не заразпитвах жената за рецептата...

Родопски пататник

Необходими продукти:
2 броя кори за баница
750-800 гр. обелени и настъргани сурови картофи
200 гр. натрошено сирене
100 гр. настърган кашкавал
1 пак. чисто краве масло
1 малка главичка лук нарязана на ситно
черен пипер, чубрица, джоджен (на вкус)
магданоз за поръсване на вече готовия пататник 

    Приготвяне:
   Белим картофите и настъргваме (без значение едро или ситно), смесваме с всичко останало в голяма купа, като оставяме половината от маслото за намазване на сача или тигана. Намасляваме обилно сача или тигана и застиламе едната кора, така, че ръбчетата и да стърчат навън. Изсипваме картофената смес и внимателно завиваме пататника и с втората кора, да стане като пакетче. Отгоре разпределяме останалото масло. Готовият пататник слагаме на ниска степен на котлона (при мен максимумът е 9 и пека на 4) за 40 минути, похлупен с капак. След това време, внимателно (върху чиния) приплъзваме и обръщаме. След обръщането печем около 15-20 мин на 7-8 степен (или на предпоследната степен на котлона) до зачервяване. И така имаме си домашен пататник, изпълващ градските ни къщички с уюта на Родопите. Добър апетит, приятели!

2 коментара:

  1. Поръчам си го веднага този пататник, пък ако ще и до довечер ще чакам.
    Много уют има в публикацията!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :)! Радвам се, че ви е било уютно при мен!

    ОтговорИзтриване