Проектът "Адрес: Любов"

   Здравейте, приятели и приятелчета! Чувствам се странно добре... Започнах всекидневен и размазващ спорт и... желанието ми "да покорявам света" някак си стана по - мощно отвсякога. Животът отново е прекрасен, с отворени и затворени очи!

   Искам да ви разкажа за новото проектче, по което работя от известни време. Наскоро човек, когото безкрайно обичам (Стамбе, ти знаеш колко много, нали?!) ме помоли да създам някакъв вълшебен любовен подарък за момичето, което го кара да стъпва във въздуха... Ех, какво усещане само! Дай, Боже, всекиму! Та голямо мислене падна и накрая хоп измислихме го - една сладурска пощенска кутия пълна с малки писъмца с любовни мисли и комплименти към дамата на сърцето му. Кутията смятам да изработя като пресовам от тази цветна изкуствена тревичка, която поставяме под яйцата за Великден, да изрежа и зашия кройките с капронен конец, като оставя и вратичка, за да се вадят писъмцата. Всяко послание ще поставя в ръчно изработени разноцветни пликове с марка и декорация. Незнайно защо, когато започнах работа по проекта се сетих, че едно време имаше едно предаване "Адрес 4000", където хората изпращаха писма с надеждата да срещнат любовта и заглавието само си дойде - "Адрес: Любов".

  За сега работя по пликовете, когато съм готова, ще кача снимки, за да се похваля хаххаххах. Шегичка! Бих се радвала да споделя с вас труда си - може би ще получа различни препоръки или пък мнения. Изчезвам, нали знаете, че любовта не може да чака!
   Опс вече е сутрин... Почти 6:30 часа... Ироничното момиче осъмна в най - приятната компания на света (Иван Танчев -Ивчооо!) иии неусетно декорира всички 365 плика... Ето ги и тях:

Приятели вече е 14:00 часа и сглобих пощенската кутия. Преди няколко дни си пресовах влакната, оставих ги добре да изсъхнат и станаха два идеално твърди влакнести листа! От тях си разкроих кутията по фантазия и вече е време да се похваля (е още не сме се декорирали, нооо да покажа напредък :)):

Това е един готов пресован лист влакна върху стреч фолио

Ирония крои :)

....ама каква си ми разпиляничка мърлячка....тц тц тц....

Къщурката е готова...

айде отворена вратичка...

         Иронийка вече е спокойничка... Приключих с любовната си къщичка, разчистих неразборията във вълшебната си работилничка и самодоволно седнах да ви споделя радостта си. Забавих се с около два часа, но може би чакането си е заслужавало, защото резултатът е една широко усмихната влюбена рожденичка. Да ни е жива и здрава новата сестричка и да радва всеки ден единствения приятел, който някога съм имала и дай Боже цял живот ще имам! И ето го финалът на проекта "Адрес: Любов":

Сега спокойно мога да тръгна за там, накъдето съм се запътила... Дано намеря място за себе си и за вълшебната си работилничка, защото тя е единственото истински мое нещо и ако изгубя нея, ще изгубя и себе си... Вълшебна нощ, джуджета!