Познавате ли някого, който умее от всичко по малко? Който уж нищо не знае, а всъщност не се справя зле?! Този неуверения, който все се подценява? Вечно недоволния от себе си? Оня с перманентните обвинения и упреци, човекът с непостижимите си цели и последващи разочарования... Този, който често лети с тефтера със задачи (че и с реактивната метла понякога), вечно бързащия, все заетия с какви ли не напръв поглед непотребни дейности... Ами да! Това съм аз - един денонощен "продавалник"...
Но това беше до снощи, край, точка... Животът ми започва днес, отначало!
Вече имам време за всичко. И най - вече реших да намеря начин да накарам нещата, които харесвам и правя с удоволствие да работят за мен. Да ги правя с много любов, но и да получавам нещо освен вътрешно удовлетворение! Колко материално, бих си казала вчера, но не и днес - аз ценя себе си!
Какво толкова се случи ли?! Наложи ми се да отида да видя едно мъничко бебе, но поради леката финансова нестабилност, в която се намирам в момента, имах пари, колкото да купя един готин подарък за мънинка и нищо повече... Малко съм разточителна по принцип и ми стана доста тъжно (няма да казвам точно колко!). Като поседях 5 минути самосъжалявайки се, ми хрумна да си извадя всички малки джунджорийки от скринчето с чудеса и да опаковам подаръчето подобаващо, така както на мен би ми харесало, да изработя картичка, да измисля някакво усмихнато пожелание към бебока и така... Животът само за един единствен миг, отново стана прекрасен! Никога не вярвайте, когато някой ви каже - "Животът е такъв, какъвто е!" - не е така, защото животът е прекрасен, вие сте прекрасни, аз също съм прекрасна като вас, защото любовта, която носим в себе си наистина е безценна. Сигурно съм го споменавала, но много харесвам Айнщайн, а той казва, че "въображението е по - важно от знанието", бих казала, че въображението е по - важно и от много други неща. Фантазиите са необятни, не признават нейно величество реалността, не калкулират вероятности, издигат малкия човек в космоса... Но за съжаление, не всеки е роден мечтател!
Та да видим какво изрових от скрина с чудесата - една стара кутия за обувки, останал от някогашен ремонт бял тапет, сатенена лента, разни синца, парченца тишу и картони и естествено тубичка Ц200. Почистих си кутията, облепих я с тапета, декорирах капака със сатенената лентичка, с остатъка от нея уших една розичка за разкош и всичко залепих върху кутията, вече подаръчна. Опс някъде из масата ми блеснаха и синцата - цветенца, вътре намачках и тишуто... и кутийката ми стана прекрасна... След това от картоните си направих картичка и плик, декорирах я с малко квилинг елементи, лепнах и на нея панделка, вътре поставих картонче с пожелание, направих едно семпло цветенце от креп за плика... И бях най - щастливата! Всъщност не само аз!
Днес положих началото на моя нов Grand project - "Създай ме" и си обещавам, че всеки ден ще намирам време и ще работя, за да прогресира и някой ден, Ирония Съвременна отново ще бъде просто Ева.
Днес Иронийка се събуди, разпери прашните си крилца, разтърка късогледите си очички, повярва, че може да лети... и погледна света с влюбени очи...Но този път и той я видя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар