Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

неделя, 29 април 2012 г.

МЕЧТАТЕЛ


  Мечтател... Животът е цирк... Клоунът - мечтател. С цикламени гащи на бели точки и шарена ризка... Винаги весел! С опънати зелени тиранти на маргаритки... Карикатура! Нахлузил раиран цилиндър с периферия гъба... Чадър на нещастник, скрил в себе си всичко - статист - наблюдател!
   Когато валяло мечтател тръгнал да търси... късмета..."По вода е!" - извикал статистът... "Не, просто търся слънце там, където го няма, нали съм мечтател" - отвърнал клоуна. След множество бури и скоростни водовъртежи мечтател срещнал... реалност. Сверил счупен ръчен часовник, обърнал дрехи с шевовете навънка и забързано скочил в пералнята на живота. А там... там пристигнал навреме за една центрофуга... Изпран, пременен и пречистен бил по - голяма реалност от самата реалност. Тъй земен, тъй подреден, тъй спретнато скучен... Тъй спрян като думи изпод закопчана до гърлото риза... Но мечтател живеел усмихнат и весел - "Такъв е живота!", а реалност била щастлива... Убила неволно един цял космос, една перспектива... Но реалност все пак съществува и при това щастлива. 
   По мрачния тротоар вървял мечтател. Пейзаж - негатив, но реален. И гледал, и чакал, и търсил мечтател цвят в негатива... Отчаян мечтател глава увесил, търкулнал се цилиндърът - гъба... Мечтател видял пъстри райета. Разбрал, че цветът си е в него. Обърнал дрехи във вярна посока, разместил стрелките и мечтател тръгнал да търси... мечтател!

събота, 28 април 2012 г.

Великденски преживявания

   Малко съм позакъсняла, но все пак държа да ви покажа великденската си емоция. Тази година реших да не си купувам нищо като украси за Великден, използвах само това, което имам и това, което мога сама да си изработя. Цветово избрах циклама и бяло, защото е свежо и мен лично ме зарежда с много енергия. Кулинарните ми творения не бяха много на брой, но наистина не съжалявам, не и този път. Нещо повече - доволна съм от себе, този път наистина се справих и се гордея. Готвих само 48 часа и изработих няколко весели гирляндчета, поставки за чаени свещи от хартии и малки картички с имената на гостите. Това е - както се казва малко, но от сърце. За мен и семейството ми беше прекрасно!














     

петък, 27 април 2012 г.

GRAND PROJECT: "Създай ме"


   Познавате ли някого, който умее от всичко по малко? Който уж нищо не знае, а всъщност не се справя зле?! Този неуверения, който все се подценява? Вечно недоволния от себе си? Оня с перманентните обвинения и упреци, човекът с непостижимите си цели и последващи разочарования... Този, който често лети с тефтера със задачи (че и с реактивната метла понякога), вечно бързащия, все заетия с какви ли не напръв поглед непотребни дейности... Ами да! Това съм аз - един денонощен "продавалник"... 
   Но това беше до снощи, край, точка... Животът ми започва днес, отначало!
  Вече имам време за всичко. И най - вече реших да намеря начин да накарам нещата, които харесвам и правя с удоволствие да работят за мен. Да ги правя с много любов, но и да получавам нещо освен вътрешно удовлетворение! Колко материално, бих си казала вчера, но не и днес - аз ценя себе си!
   Какво толкова се случи ли?! Наложи ми се да отида да видя едно мъничко бебе, но поради леката финансова нестабилност, в която се намирам в момента, имах пари, колкото да купя един готин подарък за мънинка и нищо повече... Малко съм разточителна по принцип и ми стана доста тъжно (няма да казвам точно колко!). Като поседях 5 минути самосъжалявайки се, ми хрумна да си извадя всички малки джунджорийки от скринчето с чудеса и да опаковам подаръчето подобаващо, така както на мен би ми харесало, да изработя картичка, да измисля някакво усмихнато пожелание към бебока и така... Животът само за един единствен миг, отново стана прекрасен! Никога не вярвайте, когато някой ви каже - "Животът е такъв, какъвто е!" - не е така, защото животът е прекрасен, вие сте прекрасни, аз също съм прекрасна като вас, защото любовта, която носим в себе си наистина е безценна. Сигурно съм  го споменавала, но много харесвам Айнщайн, а той казва, че "въображението е по - важно от знанието", бих казала, че въображението е по - важно и от много други неща. Фантазиите са необятни, не признават нейно величество реалността, не калкулират вероятности, издигат малкия човек в космоса... Но за съжаление, не всеки е роден мечтател!
  Та да видим какво изрових от скрина с чудесата - една стара кутия за обувки, останал от някогашен ремонт бял тапет, сатенена лента, разни синца, парченца тишу и картони и естествено тубичка Ц200. Почистих си кутията, облепих я с тапета, декорирах капака със сатенената лентичка, с остатъка от нея уших една розичка за разкош и всичко залепих върху кутията, вече подаръчна. Опс някъде из масата ми блеснаха и синцата - цветенца, вътре намачках и тишуто... и кутийката ми стана прекрасна... След това от картоните си направих картичка и плик, декорирах я с малко квилинг елементи, лепнах и на нея панделка, вътре поставих картонче с пожелание, направих едно семпло цветенце от креп за плика... И бях най - щастливата! Всъщност не само аз! 

   Днес положих началото на моя нов Grand project - "Създай ме" и си обещавам, че всеки ден ще намирам време и ще работя, за да прогресира и някой ден, Ирония Съвременна отново ще бъде просто Ева.
  Днес Иронийка се събуди, разпери прашните си крилца, разтърка късогледите си очички, повярва, че може да лети... и погледна света с влюбени очи...Но този път и той я видя! 


сряда, 25 април 2012 г.

Пролетен подарък: Баница със спанак, ориз и маслини


    Както ви бях споменала имам доста постни рецептички за споделяне..и е време да се заема с тази задачка. Малко не на място, тъй като постите приключиха, но... все пак това съм аз, Ирония, всичко си ми е не на място. Както винаги снимката ми не е особено подходяща, но пък е доста вкусничка :))) Всъщност това е част от Великденската ми трапеза, но за нея ще ви разкажа някой друг път. Сега е време за постната Иронийка и нейните дребнави кулинарни страсти.

Баница със спанак, ориз и маслини

1 пакет кори за баница (400 гр.)
400 гр. бланширан спанак
200 гр. натурална маслина (може и други, но с тези е перфекциозна)
връзка пресен лук
1 стръкче пресен чесън
1 ч.ч ориз
кубче зеленчуков бульон, черен пипер на вкус
1/2 ч.ч. зехтин
1/2 ч.ч. соево мляко + 1/2 ч.ч. газирана вода (може направо 1 ч.ч. газирана вода)

Първо задушаваме лука, чесъна и спанака, добавяме ориза, заедно с 2 ч.ч. вода, бульона и пипера. Варим до набъбване на ориза, докато не остане около половин пръст вода над него. Оставяме на изключен котлон до пълно набъбване. След това започваме да редим баницата, като на всяка кора слагаме по 3-4 суп. лъжици от тази смес,1 с.л. зехтин и 5-6 предварително почистени от костилките маслини. Така завиваме всички кори. Готовата баница се залива със сместа от газирана вода и соево мляко и лъжичка зехтин. Пече се на умерена фурна (около 200 градуса) за около 50 минути.
   Забравих да спомена, че се налага някъде там извътре да метнете и дозата любов, вечната съставка за чудесен вкус! Bon appetit!

неделя, 22 април 2012 г.

Две успоредни прави

"If there ever comes a day when we can't be together, keep mi in your heart, i'll stay there forever." Pooh






       Днес тя имаше за домашно да разкаже за любовта... Любовта на две успоредни прави.
    Да обичаш е прекрасно! Където и да си, каквото и да правиш, си длъжен да търсиш любовта, дори сред множество разочарования и никога, ама никога да не се примиряваш с нищо по - малко от тази голямата, и разтърсващата, и необяснимата. Защото в момента, в който тръгнем да търсим любовта и тя тръгва към нас, повярвайте ми!
   Всички ли срещаме точно тази фаталната любов, която пали по един и същи начин, нагло пренебрегвайки и време, и място, и хора, та дори и съдби? Като се замисля - не! От тези, които все пак имат щастието да я срещнат колко я разпознават? А колко ли пък от тях успяват да я съхранят? Тази поредица от въпроси стопява щастливците в издребняваща редица (казано математически).  
    Ако сте от тези, които са благословени да я срещнат - моля ви, разпознайте я. Никога не я оставяйте да тлее, нека гори! Въглените са по - опасни и от големия пожар, с невидим пламък унищожават и оставят пустиня от рая. Никога не и обръщайте гръб, не отхвърляйте щастието, изберете себе си! Нямате право да изоставяте любовта, защото тя ви закотвя в миналото, там къдете я оставите, и живота на вътрешния ви свят спира... завинаги. Ако човек е познал най - голямото си лично щастие, никога не би се задоволил с по - малко. Във всеки от нас живее по един алчен максималист. Единственият вариант да не ме разберете е, ако не сте имали късмет да я срещнете и осъзнаете - нещастието се понася някак по-леко, ако въобще не си познал щастието… Само тогава! И накрая приемете обичта си без страх, създайте и комфорт - нека тя бъде скъп гост в сърцата ви, и помнете тя ще остане, точно толкова, колкото и позволите. Просто обичайте, колко простичко, нали!
   Любовта е символ на човешката пълнота и завършеност, тя създава, но и руши. Иронично! 
  "Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно." - "Любовта трае три години", Фредерик Бегбеде.
   Две успоредни прави... Безкрайни и неукротени... Тихичко надничащи една към друга, без шанс за среща в равнината... Две успоредни прави - любов с малка буква - усмивка и сълзичка...

петък, 6 април 2012 г.

Дефинирай любовта



"Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен."
 Зигмунд Фройд




   Ами сега! Не е лесно - всеки говори за нея, но никой не може да я дефинира, защото любовта не е константа, тя е различна за всеки човек. И не само, тя е различна всеки път - без значение колко пъти се влюбваме - винаги е различно. В любовта не трупаме опит, дори наранени вървим към нея, прегръщаме я страстно и търпеливо зачакваме елиминацията, нещо като бавна, мъчителна, предизвестена смърт. Любовта е трагична, разпиляна върху множество обекти, разконцентрирана и отвлечена.  
  Любовта е непостоянна, низ от привличане, страсти, завоевания - пак, отново и още веднъж. Може би и затова глаголът за любовта е "влюбвам се"... Не ви ли звучи като нещо краткосрочно, леко преходничко, нетрайно и дори е малко тъжен според мен или по - скоро обречен... Любовта е задънена улица, която все пак те води някъде... под табелата "STOP" например... В момента, в който се почувстваш щастлив, някой те хващата за ризката и те връща точно там, където ти е мястото - под "STOP" - а. 
   Но я да си помислим за обичта - уверена, постоянна, асоциирам я с искреност, уважение, нежност, съучастничество, усещане за бъдеще. В нея има живот, макар и не толкова вълнуваща и дива, обичта е достъпна.
   Платон разказва, че някога половете не са били два, а три. Този третият, наречен андрогинен е съчетавал и мъжкото, и женското начало. Андрогините са били силни и смели същества - 
с четири крака и четири ръце, с една глава с две лица, разположени в противоположни посоки. Тези силни същества решили да се опълчат на боговете на Олимп. Според историята, разказана от Платон (речта на Аристофан в "Пирът"), Зевс научил за плана им и решил да ги накаже, като заповядал да разсекат телата им на две половинки - мъжка и женска. Така сломил андрогините и обрекъл човека на вечен копнеж по изгубената си половина, безизходна жажда за съединение на половете. И така според Платоновата история - човек е половинката от едно цяло, живееща и вечно търсеща другата си част - подобно на "еш" - а (помните ли?). "Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялост има названието любов.", заключва Аристофан в речта си.

   Ако четем и вникнем не само в Платоновия мит, но и в много други автори, опитали се да дефинират любовта, ще видим два вида любов, различни по същност, различни и по дефиниция. Тази божествената, водеща към съвършенство (чрез мистичното сливане на половете) обич и тази вулгарната, егоистичната  разрушителка - любовта. Даден ни е избор - да създадем една съвършена индивидуалност от двете половини на цялото (чрез обичта) или множество несъвършени индивидуалности (чрез любовта и влюбванията). И ако заменим сега думата "индивидуалност", с думата "връзка", можем да си отговорим на въпроса защо не всеки човек, е длъжен да създава семейство, за да се нарече нормален! Малко странни разсъждения, но цитатът на Фройд все пак е целенасочено подбран за мото на публикацията!
   Истинската обич е неизменно лична, тя е онова духовно сливане на двете индивидуалности в едно съвършено цяло, което може да покори вечността, намирайки себе си в другия.




четвъртък, 5 април 2012 г.

Стара история - Монодиетите "За" и "Против"


  Едва ли има жена, която никога да не е опитвала или поне не е чувала за монодиетите...Какво всъщност представляват те? Под монодиета се разбира всекидневно приемане на един вид храна в продължение на седмица, най - малко. Монодиета може да се направи с всеки вид храна (без изключение) и тя винаги ще е резултатна. В зависимост от вида на избраната храна, обаче, скоростта на самото отслабване ще е различна. Най - разпространените монодиети са с продукти с високо съдържание на протеини (месо, риба, обезмаслено кисело мляко) или на прости захари (плодове, зеленчуци, зърнени храни). Но има монодиети, базирани и на доста калорични храни като шоколад, банани, солети и какво ли още не...

   "За" монодиетите: с монодиетите се постигат бързи резултати, количествата храна нямат значение, изборът на храна е неограничен, не се изисква приготвяне на различни ястия за трите основни хранения през деня,  не сте гладни, няма нужда да чакате определен час, в който да се храните,  подобрява се асимилацията на изядената храна.
  "Против" монодиетите: получава се натрупване на едни и същи вещества в организма, храносмилането на всяка друга храна (освен избраната) се забавя прекомерно, резултатите са нетрайни, при преминаване към нормално хранене без постепенно захранване, получава се дефицит на определени важни вещества (особено при неподходящ избор на позволената храна), неприложими за дълги периоди от време - може да предизвика депресия. 
   Ако все пак някой реши да започне монодиета, най - добре да избере така наречените циклични монорежими. Те предствляват поредица от монодиети. Най - добрият период за редуване на храните е 5 дневния. Така не се получават и спадове в темпото на сваляне на излишните килограми. Предлагам ви една примерна добре балансирана монодиета, с която може да свалите до 10 кг за 20 дни:  5 дни ябълки, 5 дни пилешко филе на скара /или пиле на грил, но без кожа и без крилца/, 5 дни краставици /на салата, овкусена с калиева сол, зехтин, ябълков оцет/, 5 дни бяла риба и морски дарове /без рулца от раци/. Резултатите са определено зашеметяващи!

вторник, 3 април 2012 г.

Избягай от скуката/кризата: Постни козуначени кифлички

   
   Всъщност клишираният призив в заглавието на статията е малко ироничен, не обичам заучените фразички... Това малко не беше по темата, но нямаше как да ви го спестя... Та по същество - спазвам Великите пости от няколко години и по този повод съм си създала разни постни рецепти, които незнайно защо си пазя егоистично само за себе си... Не обичам еднообразието и идеята да се храня без удоволствие ме отблъсква, демек с боб и леща не бих изкарала почти 60 дни... Искам да е вкусно... А как да устоиш на този предвеликденски дъжд от козунаци?! Както всички знаем те са пълни с яйца и млека, които не влизат в постната схема.  Е, приятели намерих му решението на този ребус най - накрая! Този път направих тестото, което замесих на кифлички, но спокойно може да се оформи и като козунак. Ето и моят "физичен" експеримент:

Постни козуначени кифлички

Тесто:
300 мл вода
1 ч.л. сол
3 с.л. олио
600 гр. брашно
5 с.л. захар
1/3 кубче жива мая
настъргана кора от 1 лимон
3 ванилии

Плънка:
шепа счукани орехи
1/2 ч.ч. мармалад по избор (аз слагам шипков)
сусам, мак за посипка

И така запретваме ръкавки и замесваме тестото. Аз лично имам машина, но не винаги я ползвам, защото от нея се губи половината удоволствие от готвенето :)))). И така в малка купичка си правя маята - смесвам маята, 2-3 с.л. брашно, 100 мл. хладка вода, 1 с.л. захар, 1 с.л. олио. Когато втаса, си правя кладенче от брашното и замесвам всичко останало. Оставям тестото да втаса. След това разточвам тестото на кръг. Режа на 12 триъгълника. Смесвам си орехите, мармалада и 1 ч.л. вода. Всеки от триъгълниците мажа с плънка и навивам на кроасанче, като като навивам, опъвам тестото, за да го разтегна максимално. Готовите кифлички намазвам със смес от 1 ч.л. захар и 2 чаени лъжички вода, за да полепнат по тях семенцата. Изчаквам леко да втасат (10 мин) и слагам във фурната. Пека на 200 градуса, в незагрята фурна до леко порозовяване.