Периферията

   Когато носиш на врата си табелката "Животът е прекрасен!" трябва да си щастливият човек, който независимо от света изживява всеки свой ден като последен - усмихнат, приветлив, изчистен от негативи, безкрайно бял, различен... 

   И ето денят започва. Излизаш на улицата, старателно опъвайки периферията на красивата си шапка невидимка. Обичаш шапката си? Да, тя позволява да си навсякъде и никъде. Периферията и е толкова голяма, че изпод нея никой не може да види Теб, ничий поглед не може да направи "дисекция" на душата ти, не може и да си поиграе със сърцето ти ей така невинно по детски. Но периферията на красивата ти шапка ти дава много повече.  Тя ти позволява да наблюдаваш безучастно и мълчаливо всичко около теб, един избистрен от емоции поглед над света и хората. Но всъщност ти не си толкова безпристрастен към тях, нали?! Просто си изчерпан, социалните ти способности са достигнали онова дъно, от което почти нищо не може да те отлепи. И въпреки това, ти не си мрачния човек, отегчен от поредния ден на съществуването си, защото животът наистина е прекрасен! Винаги можеш тихо да подариш усмивка, който има очи ще я види, влюбените ти очи винаги могат да стоплят някого, който има сърце ще усети. Ти си човекът, скрит под огромната и непревземаема периферия, чакащ да усети вятъра, който ще накара шапката му да полети сама... душата ти ще се разголи... за последен път!

   Нямам очи за грубостта на хората, нямам уши за лошите думи, нямам уста за спорове и обиди, нямам сърце за разбиване, нямам душа за фалшиво докосване, имам си шапка с периферия за убежище, хиляди усмивки за раздаване и много мечти за сбъдване...

"Знам, че в този необятен свят, някъде те има, някъде бродиш в пространството и мисълта ти е устремена към мен... Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, които понякога приличат на истина... Знам, че ще дойде момент, когато ще те открия през времето и ще застана на пътя ти с тайна надежда - да позная очите ти... А в тях ще открия себе си!"