Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!
Показват се публикациите с етикет дом. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дом. Показване на всички публикации

понеделник, 30 юни 2014 г.

Италианска салата с круши, синьо сирене и леко фламбиран лук

С ужас си спомням за детството си, когато с отвращение поглеждах приготвената паста от мама и тъжно спусках капака на тенджерата обратно. Не знам как, но с годините успях да преборя тази ненавист към "свареното тесто" и лека - полека започнах дори сама да го приготвям. Дори с най - голямо удоволствие го правя към настоящия момент! Мисля, че напоследък съм по - скоро обсебена от италианската кухня... Сега искам да ви представя с една салата, която приготвям често, споделена ми от жена, която е живяла дълги години в Италия.

Необходими продукти

1 брой салатка Лоло росо (или всякаква, каквато обичате, аз лично добавям от себе си и рукола)
1 сладка и добре узряла круша
50 гр. "Горгонзола" (или всяко друго синьо сирене по ваш вкус)
20-30 гр. сушени червени боровинки
1 суп. лъжица едно настъргана "Грана Падано" (може и пармезан или всяко друго твърдо и ароматно сирене)
1 средно голяма глава червен лук (може и всеки друг вид стар лук)
прясно изцеден лимонов сок, с който ще предпазим нарязаната круша от потъмняване
1 с.л. зехтин
1 с.л. тъмен балсамов оцет
1 ч.л. мед или кафява захар
1 ч.л. ром
1 ч.л. ликьор "Амарето" (както и всеки друг, който е по вкуса ви или ви е наличен)

За дресинга: 3 с.л. зехтин (ако салата не е Лоло росо, може да намалите зехтина, тъй като тази е някак по - суха от останалите видове), 1 с.л. тъмен балсамов оцет, сол на вкус, прясно млян бял пипер. Всички продуктои за дресинга смесвам в малкия шейкър и разбивам добре.

Приготвяне на салатата:
1. Накъсваме салатата на парченца.
2. Белим крушата и я режем на тънки филийки, поръсваме с мъничко лимонов сок, за да не потъмнее. Редим я върху накъсаната салата.
3. Отгоре натрошаваме синьото сирене.
4. В малък тиган слагаме 1 с.л. зехтин, когато загрее изсипваме лука, нарязан на тънки полумесеци. Когато лукът стане стъклен добавяме меда и балсамовия оцет и оставяме д асе карамелизира. Накрая добавяме ром и ликьор за лекото фламбиране. Последно слагаме боровинките, колкото да се загреят.
5. Добавяме фламбирания сладък лук към салатата.
6. Заливаме с дресинга и посипваме едро настърганата Грана.
7. Охлаждаме и сервираме с добре охладено бяло вино.
Към тази салата имайки предвид горгонзолата е подходящо да се сервираотлежало  вино Траминер или Савиньон блан, аз лично го предпочитам с ароматен Мускат, който също е подходящ към синьото сирене. За да е съвсем по италиански обаче, може да сервирате Марсала или Барбера - червени вина със завидна цена :). Ноо, както казва един мой приятел -  щастието и луксът си имат цена! Прекрасна вечер, приятели!


сряда, 23 април 2014 г.

Великден 2014

Колко бързо се изнизаха и великденските пости... И Великден вече е запечатан в снимки и спомени. Почти неусетно дойде време за големите приготовления и отново (хаха изненадващо, нали?!) ме хвана неподготвена. Но каквото такова, сега мислите ми са насочени към лятната жега, към сините мечти и морските песъчинки... Дано имам повече време за живеене и сбъдване. Ех...
Искам да ви покажа нашия малък празник у дома, традиционно, без много помпозност, но все пак с настроение.








Бъдете здрави! И нека в живота ни има по - малко трябва и повече искам и мечтая!

сряда, 29 януари 2014 г.

Коледна доза...ЛЮБОВ

Не от любов, а с любов ще препия.
Нека ме дави жесток махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без звук.
.....................................................
Допир на чувства. Конвулсно потръпват
двете разголени наши мечти.
Те от наслада в една се превръщат,
белег между им съвсем не личи.     


 Валентин Йoрданов


Без много излишни приказки, бих искала да покажа нашата Коледа. За украсата на масата изработих меню за всеки гост, тейбъл с кесийка, пръстени за салфетките от плат, както и покривката, сама си направих и венеца в центъра на масата, украсих си и фенера с клонки и ушити от филц коледни звезди... подарих на всички по нещо, изработено от мен... Така да се каже, успях... Сбъднах своята мечтана Коледа, свърших всичко запланувано... Е може би не е префектна, но е моята сбъдната Коледа! 
























 Това е част от вечерята за след 24 часа...














 Първият ми фонданов опит :)... Не го обичам и все отлагах момента, но тази Коледа опитах...

Желая на всички Ви обич!

събота, 19 май 2012 г.

Домашни "КЪСМЕТЛИЙСКИ ДЕТЕЛИНИ"

   Уопсс!!! Надявам се, не сте си помислили, че Ирония е забегнала някъде и е зарязала GRAND PROJECT "Създай ме". Тези дни усилено работих по новото си проектче и бих искала да споделя с вас радостта си от създаването му.
   Всъщност нищо ново - всичко започна в социалната мрежа, когато една моя любима приятелка (Мимси :*) ми сподели, че след няколко дни ще се събират със съучениците си по случай десет години от завършване на училище. Тя е прекрасен човек, при това е доста идейна. Имаше желание да зарадва приятелите си с някоя дреболийка, ей така за спомен от тази им срещичка. Прекрасен жест, нали! Та тя ми сподели идеята си - малки четирилистни детелинки. В последствие решихме вместо надпис с годишнината, випуска и училището по самата детелина, да направим свитъче (в което да е записано всичко, което тя иска). И така за мен остана реализацията на проектчето. 

Избрах да изпълня самите детелинки от оцветено в бледозелено солено тесто (с него често си изработвам всякакви фигури, мъниста, дори и забавни свещници). Ако някой реши да пробва - рецептата е следната - 2 части брашно, 1 част сол, 1 част вода и супена лъжица олио, която аз често забравям да сложа. Формичките изрязах с форма сърчице за сладки и ги слепих по четири (ако решите да слепвате неща от това тесто - правете го с вода, няма нужда от лепила). Пробих им по една дупчица на едно от листенцата със сламка. Последва едно гоолямо сушене (около 12 часа - до пълно изсъхване) във фурната на 50 градуса (не превишавайте тази температура, може да напукате фигурките, особено ако са по - големи!). И така вече изсушените детелинки оцветих с темперна боя, а детайлите им с акрилна - за лек релеф. Глазирах с два слоя акрилен лак (темпера освен, че цапа при допир, е твърде груб и матиран). Мислим си да залепим по една малка калинка на всяка детелинка и през дупчицата да промушим канапен конец, на който да закачим леко състарения свитък, но това може би утре (като естествено ще добавя снимка в напълно завършения вид на късметлийските ми детелинки). Всъщност идеята е да купим калинките, но аз ей така за проба направих няколко от останалото тесто и резултатът никак не е лош. Мисля, че бих си изработила няколко шепи за великденската си украса. 
   Тъкмо си се радвах подобаващо шумно на моите детелинки и ... се чудех какво точно не ме кефи в тях (вечно неудовлетворената от себе си Ирония)... Всъщност някак си ми простееха, разхвърляни по масата. Изрових една стара кошничка от някогашна икебана и реших да я "облека" с парче празничен плат и в нея да си наредя съкровищата... Определено точно там им е мястото... и точко като в приказките: те засияха щастливо в новия си червен дом...
  И ето моето голямо и вълшебно, късметлийско съкровище - току - що излязло от работилничката на джуджето...





събота, 28 април 2012 г.

Великденски преживявания

   Малко съм позакъсняла, но все пак държа да ви покажа великденската си емоция. Тази година реших да не си купувам нищо като украси за Великден, използвах само това, което имам и това, което мога сама да си изработя. Цветово избрах циклама и бяло, защото е свежо и мен лично ме зарежда с много енергия. Кулинарните ми творения не бяха много на брой, но наистина не съжалявам, не и този път. Нещо повече - доволна съм от себе, този път наистина се справих и се гордея. Готвих само 48 часа и изработих няколко весели гирляндчета, поставки за чаени свещи от хартии и малки картички с имената на гостите. Това е - както се казва малко, но от сърце. За мен и семейството ми беше прекрасно!














     

петък, 27 април 2012 г.

GRAND PROJECT: "Създай ме"


   Познавате ли някого, който умее от всичко по малко? Който уж нищо не знае, а всъщност не се справя зле?! Този неуверения, който все се подценява? Вечно недоволния от себе си? Оня с перманентните обвинения и упреци, човекът с непостижимите си цели и последващи разочарования... Този, който често лети с тефтера със задачи (че и с реактивната метла понякога), вечно бързащия, все заетия с какви ли не напръв поглед непотребни дейности... Ами да! Това съм аз - един денонощен "продавалник"... 
   Но това беше до снощи, край, точка... Животът ми започва днес, отначало!
  Вече имам време за всичко. И най - вече реших да намеря начин да накарам нещата, които харесвам и правя с удоволствие да работят за мен. Да ги правя с много любов, но и да получавам нещо освен вътрешно удовлетворение! Колко материално, бих си казала вчера, но не и днес - аз ценя себе си!
   Какво толкова се случи ли?! Наложи ми се да отида да видя едно мъничко бебе, но поради леката финансова нестабилност, в която се намирам в момента, имах пари, колкото да купя един готин подарък за мънинка и нищо повече... Малко съм разточителна по принцип и ми стана доста тъжно (няма да казвам точно колко!). Като поседях 5 минути самосъжалявайки се, ми хрумна да си извадя всички малки джунджорийки от скринчето с чудеса и да опаковам подаръчето подобаващо, така както на мен би ми харесало, да изработя картичка, да измисля някакво усмихнато пожелание към бебока и така... Животът само за един единствен миг, отново стана прекрасен! Никога не вярвайте, когато някой ви каже - "Животът е такъв, какъвто е!" - не е така, защото животът е прекрасен, вие сте прекрасни, аз също съм прекрасна като вас, защото любовта, която носим в себе си наистина е безценна. Сигурно съм  го споменавала, но много харесвам Айнщайн, а той казва, че "въображението е по - важно от знанието", бих казала, че въображението е по - важно и от много други неща. Фантазиите са необятни, не признават нейно величество реалността, не калкулират вероятности, издигат малкия човек в космоса... Но за съжаление, не всеки е роден мечтател!
  Та да видим какво изрових от скрина с чудесата - една стара кутия за обувки, останал от някогашен ремонт бял тапет, сатенена лента, разни синца, парченца тишу и картони и естествено тубичка Ц200. Почистих си кутията, облепих я с тапета, декорирах капака със сатенената лентичка, с остатъка от нея уших една розичка за разкош и всичко залепих върху кутията, вече подаръчна. Опс някъде из масата ми блеснаха и синцата - цветенца, вътре намачках и тишуто... и кутийката ми стана прекрасна... След това от картоните си направих картичка и плик, декорирах я с малко квилинг елементи, лепнах и на нея панделка, вътре поставих картонче с пожелание, направих едно семпло цветенце от креп за плика... И бях най - щастливата! Всъщност не само аз! 

   Днес положих началото на моя нов Grand project - "Създай ме" и си обещавам, че всеки ден ще намирам време и ще работя, за да прогресира и някой ден, Ирония Съвременна отново ще бъде просто Ева.
  Днес Иронийка се събуди, разпери прашните си крилца, разтърка късогледите си очички, повярва, че може да лети... и погледна света с влюбени очи...Но този път и той я видя! 


петък, 4 ноември 2011 г.

"Непоисканите съвети на Ирония Съвременна", епизод първи или "Как да подредим масата си по етикет"



   Ех... Дойде времето и ироничното момиче да "дава акъли дразнещо"... И въпреки, че осъзнава, че не е гуро в сервировката, тя е решила да сподели макар и нищожните си познания с вас, току виж пък ви била полезна... А и много би се радвала да чуе критика, а защо не и някой да попълни празнините из проветривия и втори етаж (ъъъ, как се правеше злобната усмивка?).

   Започваме от масата - първо и много важно, масата се полира до блясък... Сигурно си мислите, кой ли ще я види... Ама вие ще си знаете, че тя е перфектна - също като вас и вечерята, която давате в дома си! След това идва ред на покривката - мацки гладете, знам, че е гадно (бляк!) и аз го мразя това гладене ужасно, но пък всеки път си повтарям, колко фитнес съм пропуснала през живота си и как "помпя" десен бицепс двадесетина минути гладейки. Добре е, ако сте избрали покривка от сатен или друга пързаляща се материя да сложите мека (най - добре памучна подложка) отдолу, а и тя би предпазила масата ви от неочакван хоризонтален полет на чашки и чашчици! Избирайки покривки не е лошо те да бъдат специално за вашата маса, демек ако масата ви е овал никога не слагайте правоъгълна! Покривката трябва да пада поне по 15 см от всички страни равномерно. Това е по етикет, но аз за себе си съм преценила, че 20 см са минимума. Аз сама си избирам платове и си шия покривки, такива, които на мен ми харесват - така мога да си ги съчетая с тишлейфове, хангели, както и подложки за сервиране. По принцип по етикет на официалната маса подложните за хранене са недопустими - те са част от американския тип столово хранене. Но избрани правилно аз лично си мисля, че никак не са излишни и допринасят за красотата на масата. 
   Идва ред на столовете... Смятам се сещате какво ще кажа (дразнеща иронична запетайка!) изтъркайте кожата със специален препарат, полирайте дървените части и ... сложете калъфи. Освен калъф нека има и тюлена, сатенена, органзена или каквато и да е откачена пандела... Нека е красиво, променете стереотипа, покажете фантазия... Дайде живот на масата си! Всички столове се подреждат на равни разстояния един от друг, като се подравняват и със срещуположните си. Оставете прилично разстояние между масата и стола, за да може с едно движение кавалерът да помогне на дамата си да седне удобно. 
   Нека подредим и любимите си чинии... Странно е, но винаги съм мечтала да имам много сервизи, всеки да си има своя история, всеки да си носи негов спомен, всеки да ми дава любов - само като го погледна... Сега разбирам, че Иронийка била аристократка, жалко, че не се е родила в центъра на Париж... Както казах аз слагам най - често подложка, центрирам я пред всеки стол, абсолютно равномерно, върху нея отново центрано се поставя подложната чиния (грижливо полиране!), като ръбът и трябва да е на 2 см от ръба на масата (сигурно си ме представяте с линията и как тревожно гледам горкия милиметър в плюс... тц, тц жалка картинка!)... С времето нито меря, нито пък винаги нареждам чиниите така, че да се налага подравняване, често поставям например квадратните чинии по диагонал и си спестявам доста страдания, но все пак съм длъжна да отбележа. Във всяка подложна чиния се поставя основна, а върху нея купа за супа (която често се заменя с дълбока чиния за супа или салата). Между всички тези чинии аз лично слагам салфетки, не съм сигурна дали така трябва, но е неприятно да слушам дрънкане на чинии по време на вечеря, а и за самите съдове е добре да не се опират едни в други. Чинийка за хляб (ако поставяте такава индивидуална) се поставя над вилиците в ляво. До сега дори и при вечеря за двама място за такава не ми е останало!
   Приборите - полирайте всичко преди да започнете да подреждате - няма нищо по красиво от изтъркани до блясък прибори! От дясно на чинията се подреждат първо ножовете с остриетата навътре, следват лъжици за различните хранения и ястия се поставят и различни големини. В случай на наличие на студено предястие лъжицата седи между двата ножа (спазваме реда на ястията). Аз лично нямам куфар с пълен комплект прибори, тъй като това, което е в главата ми едва ли ще го намеря някъде... По тази причина и никога не съм подреждала по няколко прибора от вид. Правилото е, че приборите се подреждат по реда на тяхното използване - от вън навътре, в зависимост от подбраното меню. Поставят се на 2 см от ръба на масата и перпендикулярно на нея и успоредно на чинията на 1 см от нея и един от друг. Вилиците се поставят в ляво на чинията на същите разстояния и отново по реда на използване. Всички лъжици и вилици се подреждат с изпъкнала си част надолу. В горната част на чинийката за хляб се поствя нож за масло (малък и заоблен), с острие към ръба на масата.  Малката виличка за десерт, както и лъжичката се поставят над и успоредно на подложната чиния, като виличката е под лъжичката с острие надясно, а лъжичката в обратна посока. На мястото на лъжичка може да стои нож, в зависимост от избрания десерт. Има правило, че ако за един десерт се ползват два прибора, по - близо до чинията се поставя този, който ще се ползва с дясната ръка. 
   Чашите, които сме полирали вече... Обикновено за по - официалните случаи се ползват чаша за бяло и червено вино, както и задължителната чаша за вода. Чашата за виното (най - често червено), което ще се консумира на вечерята се поставя на върха на ножа за съответното ястие. Чашата за вода се поставя диагонално от нея в ляво, а чашата за бяло вино диагонално в дясно (леко под) чашата за червено вино. Ако има и чаша за шампанско (напр. на Нова година) тя се подрежда в дясно леко под чашата за бяло вино. Чашите за кафе с чинийката се нареждат в дясно на ножа и лъжицата. Но кой има място за всичко това?! Често използвам помощна маса, на която подреждам всички необходими чаши и на основната маса поставям само чашите за алкохол и вода, тъй като ние българите не сме като хората и пием аперитивите си на масата за хранене... А етикета придава престъпен чар на всяка вечеря... Малките удоволствия водят до най - разтърсващите оргазми е казал народа и изобщо не се е объркал, но... толкова по случая.
   За една прекрасна вечеря имайте предвид, че салфетките трябва да са от плат и колкото и да са красиви, не ги жалете - това им е функцията. Често, когато си ги шия си взимам повече плат, шия по 8, че и по 10... Петната са кофти история, но пък вещоманията ми е ненадмината! За сгъването на салфетките може да погледнете в някоя детска книжка за оригами или в нета има доста предложения... Аз лично все нямам време, но мисля, че могат да се получат доста интересни неща, особено за тематични вечери. Салфетката няма точно определено място - може да е в чинията, както и в някоя от чашите или в ляво от вилиците. Можете да си измайсторите халки за салфетките, можете и да си купите... Мисля някой ден да си поиграя и да покажа някои от моите варианти в блога.
   Много симпатично изгледат и табелките или различните видове преспапиета (или всякакви импровизацийки) с имената на гостите. Тяхното място е централно над десертните прибори. Помнете, че ако поставяте цветя и свещници, те не трябва да пречат на погледа, т.е. трябва да са под нивото на очите (чест пропуск, но нали обичам сребърни старинни свещници!).
    Последно - декорирайте масата си, използвайте леки и ефирни материи, камъчета - дребни, едри, цветя, свещници, дори пайети или каквото мислите, че би било симатично... 
    В заключение бих ви казала: Забравете етикета и се забавлявайте, наредете всичко така, че като видите масата да виждате себе си, дайте и любов и тя ще е най - красивата,  също като вас!
  
Ето и някои мои маси - несъвършени, точно като мен :)))