Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

петък, 6 април 2012 г.

Дефинирай любовта



"Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен."
 Зигмунд Фройд




   Ами сега! Не е лесно - всеки говори за нея, но никой не може да я дефинира, защото любовта не е константа, тя е различна за всеки човек. И не само, тя е различна всеки път - без значение колко пъти се влюбваме - винаги е различно. В любовта не трупаме опит, дори наранени вървим към нея, прегръщаме я страстно и търпеливо зачакваме елиминацията, нещо като бавна, мъчителна, предизвестена смърт. Любовта е трагична, разпиляна върху множество обекти, разконцентрирана и отвлечена.  
  Любовта е непостоянна, низ от привличане, страсти, завоевания - пак, отново и още веднъж. Може би и затова глаголът за любовта е "влюбвам се"... Не ви ли звучи като нещо краткосрочно, леко преходничко, нетрайно и дори е малко тъжен според мен или по - скоро обречен... Любовта е задънена улица, която все пак те води някъде... под табелата "STOP" например... В момента, в който се почувстваш щастлив, някой те хващата за ризката и те връща точно там, където ти е мястото - под "STOP" - а. 
   Но я да си помислим за обичта - уверена, постоянна, асоциирам я с искреност, уважение, нежност, съучастничество, усещане за бъдеще. В нея има живот, макар и не толкова вълнуваща и дива, обичта е достъпна.
   Платон разказва, че някога половете не са били два, а три. Този третият, наречен андрогинен е съчетавал и мъжкото, и женското начало. Андрогините са били силни и смели същества - 
с четири крака и четири ръце, с една глава с две лица, разположени в противоположни посоки. Тези силни същества решили да се опълчат на боговете на Олимп. Според историята, разказана от Платон (речта на Аристофан в "Пирът"), Зевс научил за плана им и решил да ги накаже, като заповядал да разсекат телата им на две половинки - мъжка и женска. Така сломил андрогините и обрекъл човека на вечен копнеж по изгубената си половина, безизходна жажда за съединение на половете. И така според Платоновата история - човек е половинката от едно цяло, живееща и вечно търсеща другата си част - подобно на "еш" - а (помните ли?). "Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялост има названието любов.", заключва Аристофан в речта си.

   Ако четем и вникнем не само в Платоновия мит, но и в много други автори, опитали се да дефинират любовта, ще видим два вида любов, различни по същност, различни и по дефиниция. Тази божествената, водеща към съвършенство (чрез мистичното сливане на половете) обич и тази вулгарната, егоистичната  разрушителка - любовта. Даден ни е избор - да създадем една съвършена индивидуалност от двете половини на цялото (чрез обичта) или множество несъвършени индивидуалности (чрез любовта и влюбванията). И ако заменим сега думата "индивидуалност", с думата "връзка", можем да си отговорим на въпроса защо не всеки човек, е длъжен да създава семейство, за да се нарече нормален! Малко странни разсъждения, но цитатът на Фройд все пак е целенасочено подбран за мото на публикацията!
   Истинската обич е неизменно лична, тя е онова духовно сливане на двете индивидуалности в едно съвършено цяло, което може да покори вечността, намирайки себе си в другия.




2 коментара:

  1. А не можем ли да обичаме някого без да се сливаме със него,просто да обичаме и да оставаме самите себе си

    ОтговорИзтриване
  2. Истинската любов не краде от теб, не те обезличава, тя само дарява, тя те прави цял, тя те допълва, за да си наистина човек... поне според мен! Дори и мисълта за нея ти създава усещане за пълнота, присъствие и щастие! Няма как да те направи друг, просто изкарва напред по - доброто ти аз! Обичай и бъди обичан!

    ОтговорИзтриване