Нося мечти, продължавам света...
Търся искреност, директност и чистота. Гледам към светлината - там където преминават смях, радост и лекота. Виждам обич. Сънувам любов. Живея сред пеперудите и пъстротата. Съществувам в сивотата и скуката. Подминавам хората. Трудно запомням и трудно забравям. За да те запомня трябва да има за какво, и то няма да е това, което ти искаш да ми покажеш, а това, което се крие вътре в теб. Аз виждам всичко, без дори да се вторачвам. Имам си свои критерии, които са непостоянни също като мен, нямам принципи, не правя планове и не създавам илюзии. Днес харесвам червеното, утре зеленото, вдругиден тишината без цвят, но живея в розово. Така съм свикнала и ми харесва. Опитай да ме разбереш, но само ако искаш. Няма да можеш, защото не си като мен. Различна съм, точно толкова колкото и ти. Мога безразсъдно да разпилявам смях по детски, мога свидливо да кътам топлината си. Мога да се скрия и да избягам от теб, дори когато най - много искам да ме прегърнеш. Не бягам от себе си, само веднъж, но се загубих! Едва се намерих, повече никога. Но всичко е относително... Дишам свободно само в дълбочината, но живея по периферията. Имам криле, имам и вятъра, пръскам светлина, но се уморявам от бурите. Имам боички, но ми трябва някой, който да ме нарисува. И много нямам... Пълна съм с тишина, но съм пуста без хаоса .Разпиляна съм, за да създаваш цялост. Нареди ме като пъзел от безброй части. Създай картина на душата ми, ако искаш и стига да можеш. Не обичам думите, не говоря много. Не познавам себе си - трябва да ме доизмисляш, такава, че да ме побереш в себе си. Аз само преминавам, научих се да гледам отстрани и да продължавам. Вероятността е моят временен дом, сигурността ми е тясно убежище. Родена съм гола, но нося много багаж със себе си. Бих споделила, но самата аз нямам търпение да се изслушам. И ти нямай, не искам да повярвам в чудесата ти... Мен ме създаде Вселената и ми е тясна прегръдката на този свят. Не ми е достатъчно да бъда себе си и тук. Трябва да продължавам в теб...Тогава със сигурност ще те запомня.
Аз съм Ирония, ти кой си? Ако не ме помниш, значи няма за какво. Просто отмини...
Няма коментари:
Публикуване на коментар