Коледа дойде... Защо така с многоточие, Иронийке? Никога не си си представяла, че можеш да напишеш това изречение без да поставиш най - малко три удивителни в края му?!? И така нека подминем минора в бездарния ти литературен порив... Защото без значение от мрачната си душица, ти наистина обичаш Коледа, като всяко истинско джудже!
И да, Коледа е прекрасна, магическа и изпълнена с чудеса за всички нас! И градът е празничен, блестящ и дишащ, опиянен от приказния дух, който дебне и в най - затънтените му улички. Същият този град, който ти разглеждаш усмихнато само по снимки в социалните мрежи... Чудиш се защо си единственият човек, който не е докоснат от коледния дух тази година? Ами отговорът се крие в любимото ти изречение: "Нямам време!". През годината нямаше време да се видиш приятели, нямаше време да си поговориш с тях дори по телефона, нямаше време за семейството си, нямаше време и за себе си дори... Сега просто коледния дух няма време за теб... Няма да си украсиш къщурката, няма да посрещнеш семейството си на Бъдни вечер, няма да им приготвиш традиционната празнична вечеря, няма да празнуваш Нова година, ех... поне подаръци ще им направиш... Защото само това можеш - да работиш и вечно да обгрижваш кой ли не... Само, че това не е обич, нормалните хора го наричат ненужно обгрижване, криворазбрана любов... Но карай, може пък някой ден и на теб да ти хрумне, че сам човек е само за тоалетната!
Нека все пак те похваля...Тази година беше годината на мечтите за теб - пребори се със собствената си несигурност - реализира малкото си проектче за собствено ателиенце за ръчни изработки, изкачи връх Ботев, направи не много лек десетдневен поход из планини, градове, хижи, езера и какво ли не, без да измрънкаш нито за миг, дори веднъж в живота си даде глас на сърцето си и постъпи безразсъдно... Звучи обнадеждаващо, но всъщност всяка от тези реализирани мечти ти помогна да осъзнаеш колко е важно да внимаваш какво си пожелаваш и колко е трудно да оцелееш, когато мечтите и реалностите се разминат... Научи колко боли от сбъднатите мечти и как всяка радост се плаща твърде скъпо. Научи, че лесно прощаваш, но едва ли някога би забравила... И не на последно място научи, че вината е най - големия бич за ироничната ти душица и ти не можеш да живееш с нея... както и без нея!
Сега мога само да ти повторя едни твои мисли, които е добре да запомниш и да помислиш най - вече над финалното изречение: "Когато някой те нарани, той има власт над теб. Прости му и ще си свободен. Прости и на себе си и ще си щастлив." Всъщност ти си просто едно джудже и може би за твоят влак няма пътници?! Кой може да каже? Прощавам ти!
Тъъъъъъъжничко,мноооого тъжно Евичка :(
ОтговорИзтриване