Да върнеш лентата "обратно"

  
    "Понякога стоя и си мисля, а понякога просто си стоя" - казал Мечо Пух... Но Пухчо вече е голям и знае, че бездействието е пагубно за човека и моменти свободни от мисъл са изгубени мигове. Мислили ли сте си, че ако животът ни протичаше на обратно би бил по - хубав, може би не чак толкова "интересен" и шарен, но пък доста по - разумен и спокоен. Не можеше ли да се родим големи, мъдри, стари и "остарели", грохнали и немощни, изморени, наранени, родени в грешки? Старци с бъдеще на деца. Живеейки да се подмладяваме, да не се налага да правим равносметки ден след ден, да не чакаме следващата си грешка, защото грешките ще бъдат минало??? Не би ли било хубаво тепърва да се влюбим, да градим съзнателно, да правим изборите без обременеността на фактор "време", да чакаме изгрева вместо залеза. На финала да сме чисти и невинни деца, улисани в игри да си заминем, ангелчета... Но може би практично Господ е направил животът да тече от детство към старост... Как да сложиш в ковчег дете, незнаещо защо животът е живяло, така неопетнено, непрекършено от бури и от слънца неизгорено?! Аз вярвам, че животът си тече тъй както трябва - като красив, безсмислен водопад и всеки човек се ражда буйна, извисена капка и умира в стремежа си да полети, утрепана от хилядите си съседни капки... Две безмълвни капки бяхме аз и ти...

Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без крaсиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,
тя вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?...
Аз вярвам в мълчаливата любов.