Тръгвам си, за да остана...

And I wonder if you know, how it feels to let you go?

   Сърцето не е весела кръчна... не можеш да седнеш на бара усмихнат, да вдигнеш ръка и любов да поръчваш... Подпийнал и грейнал, със залитаща крачка, своята доза получил, надрусан за кратко, после гръб да обърнеш "пито - платено"...

   И ресторант луксозен не е - резервация за сърцето не ти е нужна и в менюто чувства не се продават!... С пари се купуват лесни любови, вещи, малките хора и кратките страсти... Пари се губят и се печелят, любовта обаче не се продава...

   Сърцето не е и олтар, коленичил пред него молитви недей отравя... Любов не се проси, любов се дарява...

   Сърцето не е приют за бездомни - милосърдно страдалци не би приело... Съжалението цена няма, но жалещия ограбва... Съжаленият също!

  Сърцето не е кораб, макар, че често пътува... Не можеш да вдигнеш платната и навсякъде да забиеш котва... Морякът знае, че след страшните бури следват спокойни морета,  но за сърцето спокойствие няма...

    Какво е сърцето тогава? Не знам, но знам, че го имам...

   ‎"Истината винаги остава, в пространството между умовете." Ама коя истина - моята, твоята, нашата, чуждата, красивата, грозната... Ооо да, нали тя - г-ца ИСТИНАТА беше една!!! Тръгвам си, за да остана...

Малкото, бедно, богато момиченце... "Прегърни ме"