"Има неща, които е трудно да изкажеш... и не можеш да нарисуваш... Затова затваряш очи, изживяваш всичко вътре в себе си, усмихваш се, отваряш очи, хващаш уж случайно попадналата ти химикалка и ги пишеш... Оставяш ги някъде в пространството и тайно се надяваш този, за когото са предназначени да прочете душата ти... Някога... Някъде... Случайно...
Знаеш ли, срещала съм любовта и друг път в моя живот, но никога до сега не съм била така уплашена! Неее, не си страшен! Но ме караш да треперя.. Ти си като малко дете, но все пак ме караш да се страхувам! Страх ме е от живота с теб, от любовта, която изпитвам към теб, страх ме е от себе си, когато си около мен. Обичам всичко, което правиш, обичам всичко, което ми казваш, дори и това, което премълчаваш... Обичам гласа ти, точно както обичам и тишината в очите ти... Обичам еуфорията, която стопява безпокойството ми! Обичам теб и цялото меню с емоции, които ми предлагаш.
Зная, че това, което правя е леко глуповато и детинско, но се надявам някой ден да прочетеш душата ми... и да се познаеш... Някога... Някъде... Случайно..."
Опаковах душата си в бутилка... За да не е самотна и добавих малко мидички, пясък, камъчета, изтъркани стъкълца, глухи и неми, но верни приятели... И един морски нокът, за да не я изоставям така беззащитна... Захвърлих я на любимото си място, моят бряг за разбити мечти и любим безпристрастен слушател... Морето на случайността... Може би ще я намери някой, който ще има нужда от нея... Някъде... Някога... Уж случайно...
Типичен и неповторим стил....това си ти,бъди винаги себе си
ОтговорИзтриване