Събудих се... Щастлива, естествено! Устните ми инстиктивно се разливат в усмивка всяка сутрин... Но слънцето отново го няма... "Сигурно, защото е много рано" - си казах. Не искам никога вече да се събуждам без светлината на деня!
И ето ме - косата на опашка, спортното екипче, "матаронки", слушалките в ушите... Забързано крача към морето... Вятърът настоятелно се стараеше да ме откаже от малкото ми приключение... Може би искаше да изгони и мислите от главата ми... Безуспешно, разбира се! Всичко е в мен, никой и нищо не може да спре процеса и вечния разговор между мен и мислите ми.
Подтичвам си... Животът е хубав, но само като го живееш...така! Когато правиш, онова, което искаш... Начинът, по който се чувствам в такива моменти не може да се пресъздаде с думи - той е уникален и прекалено личен... Усещането за свобода, за безгрижно дихание ме пренася в света на мечтите, където е и моят малък и уютен рай...
Неусетно бях вече стигнала до целта. Трябваше да изпълня планираната си минута почивка, но... погледнах морето... толкова сиво, самотно и дори тъжно. Приближих се... Опрях се на студения пясък и той ме погълна в хладната си прегръдка... Отдадох му се и забравих... Минутата преля в минути, празнотата ми се изпълни... Студеният пясък ме прегърна като приятел и усетих как самотата изчезна... От морето, от студения пясък, от плажа,от града, но и от мен самата... Хармонията се разпиля над всяка песъчинка, тишината бе споделена. Мислите също се разпиляха... Спокойствие...
Отново подтичвах, но този път със силата на пълното си сърце...Осъзнато щастлива! Животът наистина е прекрасен, защото аз искам да бъде такъв!
И ето ме - косата на опашка, спортното екипче, "матаронки", слушалките в ушите... Забързано крача към морето... Вятърът настоятелно се стараеше да ме откаже от малкото ми приключение... Може би искаше да изгони и мислите от главата ми... Безуспешно, разбира се! Всичко е в мен, никой и нищо не може да спре процеса и вечния разговор между мен и мислите ми.
Подтичвам си... Животът е хубав, но само като го живееш...така! Когато правиш, онова, което искаш... Начинът, по който се чувствам в такива моменти не може да се пресъздаде с думи - той е уникален и прекалено личен... Усещането за свобода, за безгрижно дихание ме пренася в света на мечтите, където е и моят малък и уютен рай...
Неусетно бях вече стигнала до целта. Трябваше да изпълня планираната си минута почивка, но... погледнах морето... толкова сиво, самотно и дори тъжно. Приближих се... Опрях се на студения пясък и той ме погълна в хладната си прегръдка... Отдадох му се и забравих... Минутата преля в минути, празнотата ми се изпълни... Студеният пясък ме прегърна като приятел и усетих как самотата изчезна... От морето, от студения пясък, от плажа,от града, но и от мен самата... Хармонията се разпиля над всяка песъчинка, тишината бе споделена. Мислите също се разпиляха... Спокойствие...
Отново подтичвах, но този път със силата на пълното си сърце...Осъзнато щастлива! Животът наистина е прекрасен, защото аз искам да бъде такъв!
Няма коментари:
Публикуване на коментар