Стараейки се да спася хората около себе си от лошите настроения, дори и от депресиите, самата аз често ставам жертва на подобни състояния поради една или друга причина. Не обичам да споделям, не обичам да ме успокояват, съжаляват...нито искам някой да знае какво става в главата и душата ми... Искам всичко да си е в мен - аз правя грешките, аз трябва да се справям с последиците от тях...
В такива моменти обикновено малките бягства ме спасяват... Напоследък все по - често се връщам още по - умислена... Мислите ми потъват в безкрая на хоризонта, но...само за миг... След това отново се връщат нахално в душата ми и не ми оставят въздух... Задушават ме... Скоро прочетох една притча... Тя също ми помага, но само понякога... Не и днес... Искам да споделя тази притча, защото може би тя би помогнала на някой друг. Ето я и нея - притчата, която ни учи, че никога не сме сами.
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бога. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най - тежките моменти, когато му е било наистина трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
- Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
- Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бога. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най - тежките моменти, когато му е било наистина трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
- Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
- Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Никога не си сам! Винаги трябва да вярваме, че има поне един човек, който е до нас...дори и с мислите си ни подкрепя, макар и ужасно далеч... Но обичта може да преодолее всяко разстояние и да пребори всяка болка... Само трябва да вярваш, че никога не си сам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар