Необикновения обикновен гостенин: Билков хляб със сусам

   Ето ме! След дълго затишие реших да се включа с нещо обикновено, но не съвсем.. Напоследък ми остава доста свободно време, което, не крия, с удоволствие прекарвам в кухнята. Та днес поради откровен мързел да отида до магазина и да купя отвратителния хляб реших да си замеся домашен такъв. Рецептата е лесна и съвсем обикновена, добавих и малко билки, изпекох оформеното тесто в кексова форма и та даааа ето го един такъв пухкав, необикновен сладур на масата ми :). 

Необходими продукти:
400 мл. хладка вода
640 гр. брашно
1 непълна с.л. сол
1 ч.л. захар
5 с.л. зехтин
1/2 кубче жива мая

За пълнежа:
5 с.л. зехтин
подправки: риган, червен пипер, босилек, чубрица, черен пипер - на вкус
6 смачкани скилидки чесън
*по желание може да се добавят ситно нарязани маслини
1 разбит жълтък за намазване
сусам за поръсване

   Поставете в купичка маята, захарта, 3 с.л. брашно и малко водичка и оставете да втаса. Пресейте брашното и оформете кладенче, налейте в него втасалата мая и всички останали продукти и замесете тесто. Тесто става много меко и пухкаво. Оставете да втаса добре. Аз лично след втасването го разточих на кора, намазах я с пълнежа и завих на руло, което леко усуках и поствих във форма за кекс да втаса отново (около 25-30 мин). Намазах втасалия вече хляб с разбития жълтък, посипах със сусам и поставих в загрята до 180 градуса фурна на второ ниво отдолу нагоре от общо пет нива. След 10 минути увеличих фурната на 190 градуса за още 20 мин. Извадих хляба, напръсках със студена вода и задуших с памучна кърпа. Ако искате да получите по - твърда коричка печете с вентилация на 160 градуса, а след това на 170 градуса. Може да намажете хляба с масло (или просто отгоре му да настържете на ренде студено масло), за да придобие типичния за домашна питка аромат.

   Да ви е сладко!

Писмо без получател - личен проект

   "Има неща, които е трудно да изкажеш... и не можеш да нарисуваш... Затова затваряш очи, изживяваш всичко вътре в себе си, усмихваш се, отваряш очи, хващаш уж случайно попадналата ти химикалка и ги пишеш... Оставяш ги някъде в пространството и тайно се надяваш този, за когото са предназначени да прочете душата ти... Някога... Някъде... Случайно...

   Знаеш ли, срещала съм любовта и друг път в моя живот, но никога до сега не съм била така уплашена! Неее, не си страшен! Но ме караш да треперя.. Ти си като малко дете, но все пак ме караш да се страхувам! Страх ме е от живота с теб, от любовта, която изпитвам към теб, страх ме е от себе си, когато си около мен. Обичам всичко, което правиш, обичам всичко, което ми казваш, дори и това, което премълчаваш... Обичам гласа ти, точно както обичам и тишината в очите ти... Обичам еуфорията, която стопява безпокойството ми! Обичам теб и цялото меню с емоции, които ми предлагаш.

    Зная, че това, което правя е леко глуповато и детинско, но се надявам някой ден да прочетеш душата ми... и да се познаеш... Някога... Някъде... Случайно..."

   Опаковах душата си в бутилка... За да не е самотна и добавих малко мидички, пясък, камъчета, изтъркани стъкълца, глухи и неми, но верни приятели... И един морски нокът, за да не я изоставям така беззащитна... Захвърлих я на любимото си място, моят бряг за разбити мечти и любим безпристрастен слушател... Морето на случайността... Може би ще я намери някой, който ще има нужда от нея... Някъде... Някога... Уж случайно...

Просто отмини

Нося мечти, продължавам света...
Търся искреност, директност и чистота. Гледам към светлината - там където преминават смях, радост и лекота. Виждам обич. Сънувам любов. Живея сред пеперудите и пъстротата. Съществувам в сивотата и скуката. Подминавам хората. Трудно запомням и трудно забравям. За да те запомня трябва да има за какво, и то няма да е това, което ти искаш да ми покажеш, а това, което се крие вътре в теб. Аз виждам всичко, без дори да се вторачвам. Имам си свои критерии, които са непостоянни също като мен, нямам принципи, не правя планове и не създавам илюзии. Днес харесвам червеното, утре зеленото, вдругиден тишината без цвят, но живея в розово. Така съм свикнала и ми харесва. Опитай да ме разбереш, но само ако искаш. Няма да можеш, защото не си като мен. Различна съм, точно толкова колкото и ти. Мога безразсъдно да разпилявам смях по детски, мога свидливо да кътам топлината си. Мога да се скрия и да избягам от теб, дори когато най - много искам да ме прегърнеш. Не бягам от себе си, само веднъж, но се загубих! Едва се намерих, повече никога. Но всичко е относително... Дишам свободно само в дълбочината, но живея по периферията. Имам криле, имам и вятъра, пръскам светлина, но се уморявам от бурите. Имам боички, но ми трябва някой, който да ме нарисува. И много нямам... Пълна съм с тишина, но съм пуста без хаоса .Разпиляна съм, за да създаваш цялост. Нареди ме като пъзел от безброй части. Създай картина на душата ми, ако искаш и стига да можеш. Не обичам думите, не говоря много. Не познавам себе си - трябва да ме доизмисляш, такава, че да ме побереш в себе си. Аз само преминавам, научих се да гледам отстрани и да продължавам. Вероятността е моят временен дом, сигурността ми е тясно убежище. Родена съм гола, но нося много багаж със себе си. Бих споделила, но самата аз нямам търпение да се изслушам. И ти нямай, не искам да повярвам в чудесата ти... Мен ме създаде Вселената и ми е тясна прегръдката на този свят. Не ми е достатъчно да бъда себе си и тук. Трябва да продължавам в теб...Тогава със сигурност ще те запомня.
Аз съм Ирония, ти кой си? Ако не ме помниш, значи няма за какво. Просто отмини...

Равносметка - мечти, вини и истини

   Коледа дойде... Защо така с многоточие, Иронийке? Никога не си си представяла, че можеш да напишеш това изречение без да поставиш най - малко три удивителни в края му?!? И така нека подминем минора в бездарния ти литературен порив... Защото без значение от мрачната си душица, ти наистина обичаш Коледа, като всяко истинско джудже!

   И да, Коледа е прекрасна, магическа и изпълнена с чудеса за всички нас! И градът е празничен, блестящ и дишащ, опиянен от приказния дух, който дебне и в най - затънтените му улички. Същият този град, който ти разглеждаш усмихнато само по снимки в социалните мрежи... Чудиш се защо си единственият човек, който не е докоснат от коледния дух тази година? Ами отговорът се крие в любимото ти изречение: "Нямам време!". През годината нямаше време да се видиш приятели, нямаше време да си поговориш с тях дори по телефона, нямаше време за семейството си, нямаше време и за себе си дори... Сега просто коледния дух няма време за теб... Няма да си украсиш къщурката, няма да посрещнеш семейството си на Бъдни вечер, няма да им приготвиш традиционната празнична вечеря, няма да празнуваш Нова година, ех... поне подаръци ще им направиш... Защото само това можеш - да работиш и вечно да обгрижваш кой ли не... Само, че това не е обич, нормалните хора го наричат ненужно обгрижване, криворазбрана любов... Но карай, може пък някой ден и на теб да ти хрумне, че сам човек е само за тоалетната!

   Нека все пак те похваля...Тази година беше годината на мечтите за теб - пребори се със собствената си несигурност - реализира малкото си проектче за собствено ателиенце за ръчни изработки, изкачи връх Ботев, направи не много лек десетдневен поход из планини, градове, хижи, езера и какво ли не, без да измрънкаш нито за миг, дори веднъж в живота си даде глас на сърцето си и постъпи безразсъдно... Звучи обнадеждаващо, но всъщност всяка от тези реализирани мечти ти помогна да осъзнаеш колко е важно да внимаваш какво си пожелаваш и колко е трудно да оцелееш, когато мечтите и реалностите се разминат... Научи колко боли от сбъднатите мечти и как всяка радост се плаща твърде скъпо. Научи, че лесно прощаваш, но едва ли някога би забравила... И не на последно място научи, че вината е най - големия бич за ироничната ти душица и ти не можеш да живееш с нея... както и без нея!

   Сега мога само да ти повторя едни твои мисли, които е добре да запомниш и да помислиш най - вече над финалното изречение: "Когато някой те нарани, той има власт над теб. Прости му и ще си свободен. Прости и на себе си и ще си щастлив." Всъщност ти си просто едно джудже и може би за твоят влак няма пътници?! Кой може да каже? Прощавам ти!

Торта "Принцеса"

Като по - малка (и подчертано по - глупавка!), когато бях тъжна преравях шкафове и хладилници да изнамеря нещо сладичко... и странно, не че ми минаваше, но с години имах този ужасен навик... Е сега не съм малка и глупавка, нито ми е тъжно, напротив весела съм, в готварско настроение и си мисля за нещо вкусно :)))) И тъй като съм в малко разтоварващо режимче и нямам време да си приготвям сложностии реших да споделя с вас великденската си торта, която нарекох "Принцеса" - тъй като тя наистина беше принцесата на празничната ми маса. 

Продукти:

Блатове:

Кокосово - ванилов:
5 белтъка
5 жълтъка
1 1/2 ч.ч.захар
1 ч. чаша соево брашно (преситено поне два пъти)
1 ч. чаша бяло брашно (преситено поне два пъти)
10 с.л. олио
10 с.л. кокосова сметана
10 с.л. кокосови стърготини
щипка сол
1 ванилова есенция

Шоколадов:

5 белтъка

5 жълтъка

1 1/2 ч.ч.захар

1 ч. чаша соево брашно (преситено поне два пъти)

1 ч. чаша бяло брашно (преситено поне два пъти), без 4 с.л.

4 с.л. какао пресято

10 с.л. олио

10 с.л. вода

100 гр. разтопен млечен шоколад

щипка сол

1 ромова есенция или 2 с.л. ром, коняк или амарето

Шоколадов крем:

400 гр. готварски (може и черен) шоколад
100 млечен шоколад
400 гр. готварска (неподсладена сметана)
2-3 супени лъжици ром, коняк или амарето
50 гр. ситно смлени лешници или 3 с.л. лешникова паста

Ванилов крем

700 м.л. прясно мляко
90 гр. захар
3 жълтъка
3 белтъка
4 с.л. брашно
3 пак. ванилия (или ванилова шушулка)
1 1/2 пак. желатин (15 гр.)
щипка сол

Крем - капучино

200 мл. пр. мляко
200 мл. сладкарска сметана
100 бял шоколад
50 гр. масло
2 пак. капучино (вкус по избор) или 2 с.л. нес кафе
1 пак. желатин (10 гр.)

Крем рикота

250 гр. рикота
400 гр. заквасена сметана
50 гр. настърган черен шоколад
1 пак. желатин

Заливка:
200 гр. шоколад готварски
200 гр. заквасена сметана
200 гр. готварска сметана
1 с.л. ром, коняк или амарето

Посипка:
100 гр, лешници (може да ги карамелизирате)
100 гр, шоколад с лешников пълнеж нарязан
около 300 гр. бишкоти за да обиколите тортата с тях
И накрая...една панделка за принцесата :)

Приготвяне на ваниловия блат:

Разбивате белтъците с щипката сол на твърд сняг. Разбивате внимателно 15 мин (от слаба към силна степен на миксера) жълтъците, като постепенно им добавяте захарта. След като сте ги били 15 мин, добавяте кокосовата сметана, олиото, внимателно на ръка брашното и стърготините. След това отново с дървена шпатула добавяте и белтъците и накрая есенцията. Пече се на 150 градуса, горе и долу, в предварително загрята фурна за 50 мин.

Шоколадов блат:
Разбивате отново отделно белтъци и жълтъци. В същия ред добавяте олио, вода, алкохол, разтопен шоколад, ядки, брашно, какао и накрая белтъците. Пече се по същия начин, но е добре този блат да е на хартия за печене.

Изстиналите блатове се разрязват на половинки с конец или лък.

Шоколадов крем:

Загрявате на водна баня сметаната и шоколадите, до пълно хомогенизиране. Сваляте от котлона и добавяте всичко останало. Оставя се да изстине до сгъстяване (трябва да става за мазане, а не да е полутечен).

Ванилов крем:

Слагате в тенджера млякото и захарата, до завиране. Сваляте от котлона и добавяте жълтъците при непрекъснато бъркане. Добавяте размитото с малко водичка брашно (аз го добавям през цедка за по - сигурно, че крем с топки според мен е за в кофата). Изчаквате малко време (4-5 мин.) при бъркане и внимателно добавяте разбитите на сняг белтъци и есенцията. И накрая загрявате (аз в микровелето) предварително накиснатия в малко водичка желатин. След като се стопи хубаво се налива в крема. Оставя се да изстине до сгъстяване, покрит със стреч фолио, за да не хване кора.

Крем капучино

Всички продукти (без желатина) се смесват в тенджера и се стапят. Към тях се добавя желатина, предварително разтворен във вода и загрят. Отново оставяте да изстине със стреч фолио.

Крем рикота:

Смесвате рикотата и заквасената сметана, разбивате с миксер, добавяте шоколада и отново разбърквате.Добавяте и желатина, предварително набъбнал и загрят. Оставяте да стегне в хладилника.

Заливка:

Загрявате шоколада и сметаната, сваляте от котлона, бъркате за около 5-6 мин енергично и добавяте заквасената сметана и алкохола или есенцията. 

Сглобяване:

Най - напред поставям половинката шоколадов блат в ринг. Половинката от ваниловия изрязвам в средата, до толкова че от него остават не повече от 2 см контур. Залепям го с малко заливка за шоколадовия, в получената дупка намазвам шоколадовия крем, и част от крем капучино и похлупвам изрязаното средно кръгче от ваниловия блат. Изрязвам по същия начин втората половина от шоколадовия блат и залепям контура му с малко заливка за ваниловия. Мажа с ваниловия крем и малко крем рикота до изравняване на крема с блата. отгоре мажа останалия крем папучино, върху него крем рикота, и постявам останалата среда на шоколадовия блат. Оставям да стегне в хладилник. Вадя от ринга, с помощта на заливката залепвам бишкоти по цялата обиколка на тортата и наливате останалата заливка в оформилата се "пропаст". Посипвате с едно нарязани лешници и нарязан с картофобелачката шоколад.

 Връзвате панделката ииии... пак в хладилника за поне 4-5 часа... Да ви предупредя, че тортата е над 5.500 кг и е незнайно колко точно калорична... Но е безумно вкусна, опитайте, наистина си заслужава... Не е красива, като фондановите, но определено ще получите гастрономически оргазъм от първата копка в нея...