Избягай от скуката/кризата: Постни козуначени кифлички

   

   Всъщност клишираният призив в заглавието на статията е малко ироничен, не обичам заучените фразички... Това малко не беше по темата, но нямаше как да ви го спестя... Та по същество - спазвам Великите пости от няколко години и по този повод съм си създала разни постни рецепти, които незнайно защо си пазя егоистично само за себе си... Не обичам еднообразието и идеята да се храня без удоволствие ме отблъсква, демек с боб и леща не бих изкарала почти 60 дни... Искам да е вкусно... А как да устоиш на този предвеликденски дъжд от козунаци?! Както всички знаем те са пълни с яйца и млека, които не влизат в постната схема.  Е, приятели намерих му решението на този ребус най - накрая! Този път направих тестото, което замесих на кифлички, но спокойно може да се оформи и като козунак. Ето и моят "физичен" експеримент:

Постни козуначени кифлички

Тесто:

300 мл вода

1 ч.л. сол

3 с.л. олио

600 гр. брашно

5 с.л. захар

1/3 кубче жива мая
настъргана кора от 1 лимон
3 ванилии

Плънка:

шепа счукани орехи

1/2 ч.ч. мармалад по избор (аз слагам шипков)

сусам, мак за посипка

И така запретваме ръкавки и замесваме тестото. Аз лично имам машина, но не винаги я ползвам, защото от нея се губи половината удоволствие от готвенето :)))). И така в малка купичка си правя маята - смесвам маята, 2-3 с.л. брашно, 100 мл. хладка вода, 1 с.л. захар, 1 с.л. олио. Когато втаса, си правя кладенче от брашното и замесвам всичко останало. Оставям тестото да втаса. След това разточвам тестото на кръг. Режа на 12 триъгълника. Смесвам си орехите, мармалада и 1 ч.л. вода. Всеки от триъгълниците мажа с плънка и навивам на кроасанче, като като навивам, опъвам тестото, за да го разтегна максимално. Готовите кифлички намазвам със смес от 1 ч.л. захар и 2 чаени лъжички вода, за да полепнат по тях семенцата. Изчаквам леко да втасат (10 мин) и слагам във фурната. Пека на 200 градуса, в незагрята фурна до леко порозовяване.

   

Напукани бисквитки

Отдавна си мисля да публикувам любимите си рецепти за коледни сладки и май е време наистина да започна... че направо Великден дойде вече, а аз още се мотая... Всъщност не съвсем - вече съм започнала да си мисля концепция за масичката и украсата в къщурката, както и съм набелязала някои рецепти. Смешната Иронийка, как да не я съжалиш! Извинявам се предваритено за общата снимка, но малко ми беше трудно да снимам малко над 30 вида сладкиши един по един и така...Цялата тава - за всеки по нещо от сърце!

Необходими продукти: 

100 гр.  масло 

1 яйце

150 гр. кафява захар ("Мусковадо" - леко мокра)

150 гр. брашно

50 гр. горчиво какао 

1 ч.л. нес кафе

150 гр. черен шоколад

¼ ч.л. сода бикарбонат

За овалване:

 50 гр. пудра захар

2 ванилии

Хайде на работа :))))):

   Смесваме сухите продукти - брашно, какао, ванилия, нес кафе и хлебна сода. Стопяваме маслото и шоколада - аз го правя в микровълновата, но водната баня е мисля по - добрия вариант, но пък е по - бавничко. Към разтопения шоколад прибавяме яйцето и захарта. След това смесваме сухите продукти и шоколадовата смес. Разбъркваме добре до получаване на тесто. Опаковаме в стреч фолио и оставяме в хладилника за около час. След това правим малки топчета (кръглички, без да се сплескват) и овалваме в пудра захар. Получават се около 50 - 55 броя в зависимост от големината. Печем в предварително загрята фурна на 150-160 градуса за 12-13 минути. При печенето оформените топчета се "разливат" и се получават напукани сплескани бисквитки... иии изобщо не са вкусни... не са за пробване, че няма спиране... :))))))))))

Поздрави от с. Ягодино - РОДОПСКИ ПАТАТНИК

   Късна пролет... Преди две години реших да осъществя едно пътуване с мама някъде из България. Дестинацията е Родопите - с. Ягодино, в близост до прочутата Ягодинска пещера (уникално местенце!), Смолян, Дяволското гърло, Девин, Широка лъка. Първата вечер нощувахме в с. Ягодино в малък семеен хотел, собственост на младо семейство помаци. Учудващото е, че целият хотел, заедно с механата се стопанисваха от едно четиричленно семейство! Селцето е мъничко, не повече от сто и петдесет - двеста души, няма обособени улици, но е толкова натурално и чисто, че ти идва да се сгушиш в уюта му и да забравиш за света наоколо...

   И така настанихме се в малката мансарда на последния етаж, пропита със свежестта на дървесина. Не мога да ви опиша чистотата и реда, които царяха в малката планинска къщичка... Типично по градски последваха час - два гласене, все едно с мама се канехме да ходим на абитуриентски бал. И ето най - накрая вече бяхме в механата на приземния етаж...Е не е кой знае какво, не е битов стил (който чистосърдечно признавам, че не обичам особено), не е и изчистената модерна обстановка, по - скоро една по - съвременна форма на столова! 

     Признавам си, веднага грабнах менюто и се зарових в него, като едно примерно прасе (хахаха). Винаги, когато ходя в различен край на България искам да опитам нещо традиционно за него като кухня... И така стигнах до родопските специалитети... Нали съм фен на картофките веднага бях готова - ще вечерям "Родопски пататник" и салатка от смилянски боб с домашна лютеничка! Мама избра прясна пастърва на скара (разумен избор както винаги, тя е войник и никога не се отпуска с калориите за разлика от мен!). Поръчахме и зачакахме вечерята... Не след дълго всички получиха ястията си и само аз си седях все още "на чисто". Нетърпеливо попитах домакинята за пататника си. С голямо учудване разбрах, че освен, че тя сама приготвя храната за целия ресторант, всичко се прави в момента и на място и ще се наложи да почакам около час! Всъщност повече се зарадвах от този факт! И така след час наистина пред мен стоеше уникално вкусен, домашно приготвен на сач мечтания пататник... Ех, дали веднага не заразпитвах жената за рецептата...

Родопски пататник

Необходими продукти:

2 броя кори за баница

750-800 гр. обелени и настъргани сурови картофи

200 гр. натрошено сирене

100 гр. настърган кашкавал

1 пак. чисто краве масло

1 малка главичка лук нарязана на ситно

черен пипер, чубрица, джоджен (на вкус)

магданоз за поръсване на вече готовия пататник 

    Приготвяне:

   Белим картофите и настъргваме (без значение едро или ситно), смесваме с всичко останало в голяма купа, като оставяме половината от маслото за намазване на сача или тигана. Намасляваме обилно сача или тигана и застиламе едната кора, така, че ръбчетата и да стърчат навън. Изсипваме картофената смес и внимателно завиваме пататника и с втората кора, да стане като пакетче. Отгоре разпределяме останалото масло. Готовият пататник слагаме на ниска степен на котлона (при мен максимумът е 9 и пека на 4) за 40 минути, похлупен с капак. След това време, внимателно (върху чиния) приплъзваме и обръщаме. След обръщането печем около 15-20 мин на 7-8 степен (или на предпоследната степен на котлона) до зачервяване. И така имаме си домашен пататник, изпълващ градските ни къщички с уюта на Родопите. Добър апетит, приятели!

Ароматни соленки от парено (еклерово) тесто с посипка от семена

Необходими продукти:

250 мл прясно мляко
100 гр. краве масло
щипка сол
щипка захар
180 гр. брашно
3 яйца
150 гр. сирене (може крема сирене, извара)
1 разбит жълтък с 1ч.л. газирана вода
семенца за поръсване - слънчоглед, кимион, мак, лен, коноп, сусам 


   Време е да запретнем ръкавки :))))))!!!

   В тенджера на котлона слагаме млякото и маслото, варим до кипване. Добавяме захар и сол, след това и брашното. Бъркаме бързо, докато тестото започне да се отлепва от стените на тенджерата. Сваляме от котлона и отново бъркаме докато тестото поизстине. Оставяме поне 10 минути и след това при непрекъснато бъркане добавяме трите яйца едно по едно. Отново бъркаме до хомогенна смес. Накрая прибавяме сиренето и отново бъркаме. Готовото тесто щприцоваме на розички, мажем с разбития жълтък и посипваме със семенца. Печем на умерена фурна (около 200-210 градуса) до получаване на златиста коричка.

   Получават се немного соленки-еклерчета, но са удивително пухкави и вкусни и си е цяла загуба, ако някой не е опитал все още от тях ;) ...

Коледомания 2012

     И така... Малко тъжно, но Коледка мина отдавна... Добрата новина е, че еуфорията не се изпари от ироничната ми душица както става обикновено. Дори януари и наближаването на рождения ми ден не са успели да помрачат слънчевото ми настроение. Имам толкова нови планове и надежди за сбъдване, че не знам от къде да започна... Но да ги оставим тях...

    Както споменах в предишната си статия реших тази година моята Коледка да бъде бяла, тиха и блестяща, изпълнена с вълшебства и много, много обич... Въпреки това, тази Коледка беше последна  решена в студени цветове... От тук нататък Коледка винаги ще бъде шарена, жизнена и топла... И така да се похваля с сребристо - бялата си Коледска маса и декорация в дневната. Избрах бяла покривка със сребристи звездички, сребристи подложки за хранене от кожа, бели деко чинии, черни прибори (поради липса на други подходящи, но обещавам да си купя сребро!!!), свещници и купа от напукано стъкло, 

както и чаши за вино със състарено сребро в камбанката. Много ми се искаше коледното ми дръвче да е различно и така се роди идеята да си резна една суха клонка, да я замъкна у дома, да я напръскам с изкуствен сняг и малко сребрист автолак и накрая да си наредя сребристи и бели топки за украса.... Резултата... ами много ми хареса! Изработих си и един свещник от тел, както и малко дръвче от клонки, които аранжирах в купа с деко камъчета и се получи доста лицеприятна комбинацийка.

На всяка подложка поставих кристални подаръчета, на които бяха закачени имената на гостите. Разпръснах малко сребристи цветчета по масата и тя грейна,студена, но жива!

Това е салатата - торта, с която впечатлих любимите си гости тази Коледка!

Тук е част от солената ми трапеза.

Мисля, че съм се сляла с интериора почти... И ясно си личи, че никой не е по - голям от дядо Коледа хоу - хоу - хоу!

И колко съм доволна само... След 40 дни пости тази карамелена пуйка ми се вижда тооолкова вкусничка...ями - ями :))))))))))))))) Което ме навежда на мисълта, че трябва да публикувам рецептата за нея!

Опа ето ги и сладкишовските ми залежи... Не е всичко, което бях замислила, но пък доста неща опитах този път и всички се оказаха успешни (тайно си пиша червена точка в актив!) И естествено техни величества тортите - домашните трюфели се оказаха нещо уникално, което със сигурност ще стане част от всички бъдещи празници!

   Коледа мина, но не съжалявам, не и този път! Вече наистина вярвам, че ако поискам всеки ден може да бъде Коледа! Всеки ден мога да бъда по - добра, всеки ден мога да дам и да получа обич, всеки ден мога да се справя блестящо и във всеки ден могат да се случват чудеса... стига само да вярвам! Вярвайте, приятели, желая ви година, изпълнена с красиви мечти и спечелени битки!