Поздрави от с. Ягодино - РОДОПСКИ ПАТАТНИК

   Късна пролет... Преди две години реших да осъществя едно пътуване с мама някъде из България. Дестинацията е Родопите - с. Ягодино, в близост до прочутата Ягодинска пещера (уникално местенце!), Смолян, Дяволското гърло, Девин, Широка лъка. Първата вечер нощувахме в с. Ягодино в малък семеен хотел, собственост на младо семейство помаци. Учудващото е, че целият хотел, заедно с механата се стопанисваха от едно четиричленно семейство! Селцето е мъничко, не повече от сто и петдесет - двеста души, няма обособени улици, но е толкова натурално и чисто, че ти идва да се сгушиш в уюта му и да забравиш за света наоколо...

   И така настанихме се в малката мансарда на последния етаж, пропита със свежестта на дървесина. Не мога да ви опиша чистотата и реда, които царяха в малката планинска къщичка... Типично по градски последваха час - два гласене, все едно с мама се канехме да ходим на абитуриентски бал. И ето най - накрая вече бяхме в механата на приземния етаж...Е не е кой знае какво, не е битов стил (който чистосърдечно признавам, че не обичам особено), не е и изчистената модерна обстановка, по - скоро една по - съвременна форма на столова! 

     Признавам си, веднага грабнах менюто и се зарових в него, като едно примерно прасе (хахаха). Винаги, когато ходя в различен край на България искам да опитам нещо традиционно за него като кухня... И така стигнах до родопските специалитети... Нали съм фен на картофките веднага бях готова - ще вечерям "Родопски пататник" и салатка от смилянски боб с домашна лютеничка! Мама избра прясна пастърва на скара (разумен избор както винаги, тя е войник и никога не се отпуска с калориите за разлика от мен!). Поръчахме и зачакахме вечерята... Не след дълго всички получиха ястията си и само аз си седях все още "на чисто". Нетърпеливо попитах домакинята за пататника си. С голямо учудване разбрах, че освен, че тя сама приготвя храната за целия ресторант, всичко се прави в момента и на място и ще се наложи да почакам около час! Всъщност повече се зарадвах от този факт! И така след час наистина пред мен стоеше уникално вкусен, домашно приготвен на сач мечтания пататник... Ех, дали веднага не заразпитвах жената за рецептата...

Родопски пататник

Необходими продукти:

2 броя кори за баница

750-800 гр. обелени и настъргани сурови картофи

200 гр. натрошено сирене

100 гр. настърган кашкавал

1 пак. чисто краве масло

1 малка главичка лук нарязана на ситно

черен пипер, чубрица, джоджен (на вкус)

магданоз за поръсване на вече готовия пататник 

    Приготвяне:

   Белим картофите и настъргваме (без значение едро или ситно), смесваме с всичко останало в голяма купа, като оставяме половината от маслото за намазване на сача или тигана. Намасляваме обилно сача или тигана и застиламе едната кора, така, че ръбчетата и да стърчат навън. Изсипваме картофената смес и внимателно завиваме пататника и с втората кора, да стане като пакетче. Отгоре разпределяме останалото масло. Готовият пататник слагаме на ниска степен на котлона (при мен максимумът е 9 и пека на 4) за 40 минути, похлупен с капак. След това време, внимателно (върху чиния) приплъзваме и обръщаме. След обръщането печем около 15-20 мин на 7-8 степен (или на предпоследната степен на котлона) до зачервяване. И така имаме си домашен пататник, изпълващ градските ни къщички с уюта на Родопите. Добър апетит, приятели!