Както стана ясно вече джуджето се е размечтало за топлината на Коледа още през октомври. Въпреки, че съм застанала по средата на едно голямо кръстовище и чакам регулировчика в сърцето ми да вдигне някоя от ръцете си в "моята" посока и неяснотите са ми в повече... Мисълта за Коледната нощ не ме оставя на мира... Може би тази година няма да посрещна Рождеството в уюта и комфорта, на които съм свикнала, може би мястото ми не е в средата на грижливо подредената маса с десетки старателно изкулинарствани лакомства, може би няма да съм и с цялото си семейство, което толкова обичам, може би дори няма да съм и с тези, с които искам, може би пък самотно ще си щракам по клавиатурата, пишейки поредната иронично - съркастична реалност изпод периферията... Но Коледа е в сърцето ми, там където е била винаги... Затова и си позволих да напиша тази статийка, да дам няколко непоискани съвета (в следващите статии) на тези, които носят красотата на празника в сърцата си, тези които обичат семействата си и желаят да превърнат нощта на Коледа в тяхната малка и щастлива, бляскава приказка.
По принцип за мен е важно, когато някой е в домът ми да го накарам да се почувства като част от семейството ми, да усети моя свят като негов. Всеки домакин би могъл да превърне една обикновена вечеря в необикновена, дори един обяд, та даже и закуската, могат да бъдат конфигурирани, така че да предизвикат една щастлива усмивка. Никой няма да ви се разсърди, ако не сте украсили масата, нали така?! Но пък от друга страна красиво подредената маса е комплимент за всеки гост, колкото и неглижиран да е той. Естествено красивата маса е нищо, без вкусната домашна храна, а храната не е лошо да бъде украсена разумно и практично отново с храна :))) - демек лек карвинг, посилен за всеки кулинарен дилетант като мен и като вас. Трябва да си направим стройно меню - за всяка най - обикновена вечер с приятели това не е особено сложно - залага се на 4 степенна (понякога и 5 степенна) схема - салата, предястие, основно и десерт, но когато говорим за Коледа или по точно нощта срещу Коледа (24 срещу 25 декември) нещата са доста по - сложни. Първо, защото 24 декемри е Бъдни вечер и това е финала на Рождествения пост и до полунощ се спазва постно меню, а след това специално в моя дом по традиция си разменяме подаръчета, вдигаме алкохолен тост и опитваме от вече непостната си трапеза. Та така - трябва да се приготвят нечетен брой постни ястия, след това традиционно 4-5 степенно блажно меню, като аз на последната стъпка залагам на огромен брой домашно приготвени сладкиши, които поглъщат малко над седмица време за приготвянето им. По храната за сега толкова. Да помислим за украсата. В домът си бях установила следната традиция - украсяването стартира на 14.11 (заговезни), заедно със самия пост. Защо ли? Ами защото искам да имам стимул, искам всеки ден да добавям, да допълвам, да индуцирам коледен дух, настроението ми да ескалира, фантазията ми да работи - подавам и малко блясък и тя започва да твори на "макс". Разделях домът си на кътове, тъй като съм с циганско сърце и не мога да се откажа от нито един цвят, а не обичам кич - паради, просто зонирах украсата и така получавам "пълно щастие". Винаги спазвам коледния завет да купувам по нещо ново за празника, винаги изработвам по нещо, винаги си шия нова покривка и всички аксесоари около нея (салфетки и халки за тях, подложки, преспапиета с имена на гостите...). И да не забравя, всичко гарнирах с огромни дози обич към всеки детайл, не спирах да виждам в главата си усмивките на близките ми, от това какво по - голямо щастие?! И в този дух... Заключението ми е, че аз съм звършен коледоман, нещастен пътешественик, неволно минаващ през чуждото щастие... Но нека помечтаем заедно и да се посмеем на "Непоисканите съвети на Ирония Съвременна" - http://vbox7.com/play:1f451ec8!
