Добре дошли

Добре дошли във вълшебната работилничка за красиви мечти на едно джудже... Тук едва ли ще намерите нещо полезно, но със сигурност ще разберете, че не сте сами... никога!

неделя, 20 март 2011 г.

Животът е състояние на съзнанието

   Човекът е индивидуален разум, съзнателно чертаещ пътя си или лесноконтролируема марионетка, следваща предначертан сценарий? Въпросът ми е колкото банален, точно толкова и екзистенциално важен. Какъв е верният отговор... Всъщност отговор няма, или поне правилен не съществува... Всеки сам трябва да си отговори за себе си - въпрос на вярвания, схващания за живота и личния микроклимат, дори на усещане, проницателност и избор на отправна точка.
   Много ми се иска да вярвам, че човек живее, съзнателно избирайки пътя си - без ограничения, без чужда намеса - съзнателна и несъзнателна, без предразсъдъци и най - вече без манипулиращата ръчичка на другарчето... Казано накратко "Добре дошли в страната на свободата!", която всъщност съществува само в илюзорния свят на "детето"...

   Човекът е индивидуален разум, съзнателно чертаещ пътя си:
   Нека вземем за отправна точка "изборът". В известен смисъл "изборът" е вектор (физически погледнато!) с неговото начало - моментното решение и посока - личното щастие. Животът винаги е с единия крак, прекрачил прага - тогава идва ред на моментното решение - всеки сам си избира какво да направи, като посоката на това решение е една - съзнателен и подсъзнателен стремеж към лично щастие. И така направили сме свободния си избор, какво следва? Според мен всеки ден правим избор, всеки избор води до няколко нови избора, които прогресивно генерират нови възможности и решения... И така в крайната точка, когато извървим собствения си път от "избори" (по конкретния казус, не житейския си път) можем да преценим доколко те са били правилни, кой избор ни е отвел до задънена улица, кой е бил полезен и кой преломен и най  - важния въпрос - спазили ли сме посоката (постигане на личното щастие)? Но това ще е най - тъжната закъсняла равносметка... Една от най - важните физични величини е времето, а то вече ще е отлетяло (не животът ни, а времето за конкретния избор). И така: не виждаме нищо съзнателно в това, да си изгубиш времето с лични, но все пак грешни решения! Аз бих казала, по скоро грешни, но пък собствени и градивни...

   Човекът е лесноконтролируема марионетка, следваща предначертан сценарий:
   Нека изборът ни е вменен от някой или нещо, извън нас. Дори по - точно казано извън вътрешната ни природа. Тогава можем да разглеждаме "изборът" като константа, зависеща от измерителната система - човекът или предразсъдъка, вменил ни го. Какво следва след подобен "избор"? Възможностите са неограничени и тук - правилно, грешно, дори съществува възможност "изборът" да няма отношение върху нашия живот, тъй като не е личен. До колко подобен ход би ни научил на нещо обаче. Знам, че има хора, които обичат лесните победи (без усилие, без труд, без мисъл), знам също, че тези хора биха осъдили и евентуалния провал като чужд... И отново идва тъжната равносметка - какъвто и да е резултатът, чуждия успех или провал, е винаги личен провал!

   Отказваме да приемем, че животът е лотариен билет, изтеглен от чужда ръка и въпреки това не винаги разчитаме на "вектора". Колко често оставяме нещата на случайността (или съдбата, както обичаме да я наричаме)?

   Скромното ми лично мнение (без претенции да съм права!) е, че животът е състояние на съзнанието, нашето съзнание. А съзнанието на човек се формира не само от вътрешната му природа - то е комплекс от индивидуалността ни, ограниченията и предразсъдъците, които приемаме за част от себе си, израствайки и от средата, която неминуемо ни променя. Затова и може да се каже, че човекът е динамично променяща се система - с различните и параметри -  константи и вектори. 
   "Изборът" винаги трябва да изхожда от собствените ни желания, да следва личните ни разбирания, да не прегазва общочовешките норми по пътя си и да върви устремено към личното щастие... 


Няма коментари:

Публикуване на коментар