"За грешката и прошката"

       Вчера си мислех колко прошки трябва да получа от другите, за да мога сама да си простя за грешките... Казват, че любовта започва с прошката и с приемането на себе си, като това няма кой да го направи, ако аз самата не го свърша... Беше ден за прошка - "неделя сиропустна", ден преди да започне строгият християнски пост... Реших да "сготвя супа, която да стопли душата" и да си спретна поредното състезание...със себе си...
      Сирни заговезни е първата неделя след началото на Великия пост. По традиция на трапезата се слагат баница, варени яйца, сирене (млечни продукти като цяло), риба (рибник), както и бяла халва за "амкането" (обреден хляб не се прави или поне не е традиционен за този празник). Естествено празника ми се видя удобен случай да направя една малка сбирка с любимото ми семейство "сладури". Някой ми липсваше...отново.
      И така превърнах неделята в "Тя готви", но си заслужаваше, само като се сетя... Мама и татко как се усмихнаха като влязоха в дневната и колко бяха горди с "детето"... Сърцето ми се "усмихваше"...
      Реших да си направя експеримент и да декорирам всичко в цикламено - лилавата гама. Просто нещо различно и някак жизнерадостно на фона на сивотата навън... и не само навън...

Малко пеперуди в очите и розовки очилца мисля, че никога не са излишни, дори и най - унилия песимист би ми завидял в този момент и би си замълчал!

      След приличната обстановка идва ред и на храната, без безумни количества, малко, но поднесено с вкус и щипка любов. Съобразявайки се с разрешената храна (месото не е позволено!) си намислих твърде обширен списък (направо "несвършалка"!) с кулинарни предизвикателства, но желанията и реализацията им са си две доста различни операции.. Та така какво успях да приготвя: 4 вида рибни хапки, коктейл "морски дарове" със специален шампанско сос, хапки от трицветни палачинки с различна плънка - масдам със зелени маслини, маскарпоне с чесън, рукола и бадеми, синьо сирене и круши, пастет от пушена херинга, мед, маслини и портокалов сок в чашка от лимон, поднесен в кашкавалени бисквити, хапки от ягоди с моцарела, синьо сирене с грозде, рикота с круша "Конференс" и рулца от сирене Мимолет със специален пълнеж (който е малка тайна!), сиренови тарталети с ядки, семена и стафиди, фунийки с млечен пастет от сирена и ароматни подправки, както и домашни гризини, салата - букет, зеленчуци на ивици в пикантен меден сос, както и броколи и карфиол на пара (не съм сигурна, е мога да живея без последното, та нали "Животът е карфиол!"), като основно приготвих само "Родопски пататник", а за десерт крем "Брюле"... Мама беше направила от нейната уникално вкусна баница...и така менюто за празника ни беше в пълен синхрон с традицията.

Това е помощната ми масичка, която винаги използвам като блок - маса...









Това е платото с различните сирена, поднесе-ни с плодове, които допълват вкуса им...

Плато с палачинкови рулца и тарталети

Ето я и обикновената ми салатка, която си украсих с малко повече настроение ;).

Родопски пататник

Крем "Брюле"

И така най - щастливите муцунки на "папкащите" ми сладури:

        Резултатът...ами мисля, че не победих, но тези сладури бяха толкова доволни от мен, което е несравнимо с глупавите ми кулинарни надпревари... Мисля, че мога много повече, но не полагам достатъчно усилия... Но както се казва "Прости и простено да ти е!". Готова за следващото състезание!!!