Танцуващи сребристи буквички по дебелата и черна кожа, грижливо вързана детска панделка с две ушички... без катинар и без ключе... книгата на живота ми... Отворена, прочетена, с магическо мастило, без рисунки, леко смешна, малко тъжна... като мен. С две корици, с много заглавия, с едно лице...
Всеки ден е страница, всяка емоция е абзац, всяка усмивка е буква, всяка сълза е многоточие. С магическо мастило написах душата си, то изсъхна и тя изчезна... също като него... Върху изписаната страница сложих двуеточие и затворих скобичката и стана усмихната буквичка...
В началото записах вярата...Детската вяра в слънцето, в живота и в хората... Но мастилото изсъхна...
После добавих любов... Любовта към слънцето, живота и към хората... Двуеточие и затворена скобичка...
Накрая нарисувах надеждата... Но мастилото ми свърши... Издрах листа, оставих следи, видими само под ъгъл, под ъгъла на душата ми.
Тя е отворена - не пази тайни, не разкрива истини, не съдържа мъдрости, тя е книгата на живота ми. Прочети я, ако можеш! Прозрачното мастило се чете в очите ми, двуеточията и скобичките са в сърцето ми, следите са лабиринтите на душата ми... Намери я... ако можеш!
Защо ми е книга тогава? Щом подобно на охлюв нося всичко със себе си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар